Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
гр.София, 22. 02. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2878/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено под № 5 на 10.01.2008 год. по в.гр.дело № 469/2007 год., с което е оставено в сила решението на Варненския окръжен съд от 28.05.2007 год. по гр.дело № 225/2006 год. за осъждане „7 Д. СПОРТ”Е„Младост”, бул.”Ц” № 1* рег. по ф.дело № 3* по описа за 1994 год. на СГС ФО и Н. П. М. ЕГН ********** от гр. В., кв.”Т” № 83, ет.3, ап.12, съд.адрес: гр. Д., ул.”Г” № 5, ет.1 чрез адв. С от ВАК да заплатят солидарно по 4 000/четири хиляди/лева на С. А. Е. ЕГН **********, А. Д. С. ЕГН **********, Р. К. Р. ЕГН ********** и М. П. М. ЕГН **********, съдебен адрес за всички гр. В., бул.”О” № 75, ап.4 чрез адв. Б от ВАК, всички суми, представляващи обезщетения за неимуществени вреди – уронване на доброто име и достойнството на всеки от тях чрез разпространение в бр.4174 от 08.12.2005 год. и следващия брой от 09.12.2005 год. на вестник „7 Д. СПОРТ” на неверни и позорящи ги факти, а именно: твърдения, че са хомосексуалисти, които на обществени места са извършвали сексуални /интимни/ действия, а само за С. А. Е. – че е извършвал и содомитски действия, като отхвърля исковете за разликата над присъдените суми до претендираните по 12 500 лева от всеки от ищците, на основание чл.чл.45 и 49 от ЗЗД;
с осъждане „7 Д. СПОРТ”ЕООД и Н. П. М. да заплатят на С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. с. ЕГН, с.а. по 441/четиристотин и четиридесет и един/лева на всеки от тях, представляваща разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.64, ал.1 от ГПК и
осъждане С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. да заплатят на Н. П. М. с. ЕГН, с.а. общо сумата 136 лева /сто тридесет и шест лева/, представляваща разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете на основание чл.64, ал.2 от ГПК.
Недоволни от въззивното решение са всички страни като касаторите /ищци по спора/ С. А. Е., А. Д. С. и М. П. М., представлявани от адвокат Б от Варненската адвокатска колегия го обжалват в отхвърлената част за разликата над присъдените суми до претендирания размер по 12 500 лева като считат, че е неправилно поради нарушение на чл.52 ЗЗД, а касаторите /ответници по спора/ „7 Д. СПОРТ”ЕООД, представлявано от адвокат С от Варненската адвокатска колегия и Н. П. М. поддържат, че исковата молба е нередовна понеже не отговаря на изискванията на чл.98, ал.1, б.”д” ГПК/отм./ тъй като е налице неяснота на петитума поради нарушение чл.103, ал.1 ГПК/отм./, чл.49 и чл.52 ЗЗД.
Процесуалният представител на Н. П. М. адвокат Е от Варненската адвокатска колегия поддържа касационната жалба на доверителя си и оспорва същата, подадена от ищците и по съображения, изложени в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба на С. А. Е., А. Д. С. и М. П. М. е постъпила в канцеларията на апелативния съд на 28.02.2008 год., а същите са уведомени чрез адвокат Г на 28.01.2008 год., че въззивното решение е изготвено и може да се обжалва в 30-дневен срок пред Върховния касационен съд, който изтича на 27.02.2008 год. – ден сряда, поради което се явява процесуално недопустима като подадена след срока, предвиден в чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на Н. П. М. и „7 Д. СПОРТ”ЕООД е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че изхождайки от обществения морал и общественото мнение разпространението на „позорящ факт” /за извършени от ищците хомосексуални действия/ чрез публикуване във вестник „7 Д. СПОРТ” на твърдяните факти ответникът Н. П. М. не е проявил професионална добросъвестност, която да изключва отговорността за причинени неимуществени вреди в уважения размер по 4 000 лева на всеки. Направен е извод, че в качеството си на възложител на работата ответното дружество следва да понесе солидарна отговорност, имаща гаранционна и обезпечителна функция.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова именно следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Предвиденото в чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възмездява главно страните или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. В този смисъл са указанията, дадени до съдилищата с ППВС № 4/1961 год. С ППВС № 4/1968 год. какво означава понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и кои обстоятелства следва да се преценяват и да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд не е съобразил посочените указания.
Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в”, изр.1 ГПК/отм./ касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд в уважената част – отмени.
Решавайки спора по същество настоящата инстанция приема, че различната от общоприетата сексуална ориентация не е морално укорима и се защитава от Закона за закрила срещу дискриминация. Въпросът дали ищците притежават или не такава сексуална ориентация не е от естество да ги злепостави в обществото, не може и не би следвало да предизвика негативно отношение още повече, че във вестника /”7 д. спорт”/ журналистът е предал не свое възприятие, а чуждо възприятие/впечатление/ за факти и би носил отговорност, ако неправилно ги е пресъздал. Журналистът е описал чужди твърдения като е без значение дали са верни и ако посочи източника – не носи отговорност.
Отделен е въпросът, че изнесената информация се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира при отчитане изискването на чл.136 ГПК/отм./.
При този изход на спора и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ на ответниците по касация се присъждат сторени разноски по делото за всички инстанции: 64 лева на „7 д. спорт”ЕООД и 550 лева на Н. П. М..
По изложените съображения и на основание чл.218ж ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 5 от 10.01.2008 год., постановено по в.гр.дело № 469/2007 год. по описа на Варненския апелативен съд в уважената част на исковете с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД и в частта за разноските.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД, предявени от С. А. Е., А. Д. С., Р. К. Р. и М. П. М. срещу „7 Д. СПОРТ”ЕООД и Н. П. М. за заплащане обезщетение за неимуществени вреди по 4 000 лева на всеки.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. А. Е., А. Д. С. и М. П. М. срещу същото въззивно решение в отхвърлената му част. В тази част решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА С. А. Е. ЕГН **********, А. Д. С. ЕГН **********, М. П. М. ЕГН ********** и Р. К. Р. ЕГН **********, всички със съдебен адрес: адвокат Б гр. В., бул.”В” № 3, вх. А, ап.12 да заплатят: на „7 Д. СПОРТ”Е”Ц” № 47 сумата 64/шестдесет и четири/лева и на Н. П. М. ЕГН ********** от гр. В., ул.”Г” № 2, бл.83, вх. А, ет.3, ап.12 сумата 550/петстотин и петдесет/лева на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ