О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№353
гр.София,25.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 1533/2008 година, по описа на ІІІ г.о.
Производство по чл.278 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение № 96, постановено в закрито заседание на 24.03.2008 год. по ч.гр.дело № 262/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила определението на Ботевградския районен съд от 30.11.2007 год. за прекратяване производството по гр.дело № 518/2007 год. на основание чл.100, ал.2 ГПК/отм./.
Недоволни от въззивното определение са касаторите А. Г. М. ЕГН ********** и А. Г. Б. ЕГН **********, двете от гр. С., представлявани от адвокат Д от АК-София, които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен интерес(въпрос) като се има предвид и разпоредбата на чл.116, ал.1 ГПК/отм./ и процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.100 ГПК/отм./ в противоречие с практиката на въззивните съдилища, което е от значение и за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната жалба „М”О. със седалище и адрес на управление гр. П. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е до 1 000 лева по иска по чл.108 ЗС намира, че касационната жалба е редовна и допустима по него, но е недопустима по останалите претенции.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществените – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос(ревандикация по чл.108 ЗС), трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Производството е връщано с разпореждания: на П. на ІV гражданско отделение по преписка вх. № 7143/04.06.2008 год. и на П. на ІІІ гражданско отделение по преписка вх. № 8072/26.06.2008 год. на Върховния касационен съд както и е предоставена възможност от настоящия състав с указания по чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Представеното решение № 980 от 16.10.1986 год. по гр.дело № 563/1986 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл.10, ал.3 СК, чл.98, чл.99, чл.100, ал.1 и чл.431, ал.3 ГПК/отм./
Определение № 44 от 10.06.1999 год. по гр.дело № 63/1999 год. на ІІ гражданско отделение касае приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ във връзка с чл.98, ал.1, б.”г” и „д” и чл.100, ал.1 ГПК/отм./ и е неотносимо към спора.
За останалите пет представени съдебни актове – определения на Софийски градски съд липсва заверка да са влезли в сила и кога, поради което не следва да се съобразяват.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 96 от 24.03.2008 год., постановено по в.ч.гр.дело № 262/2008 год. по описа на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: