О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр.София, 07.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 380/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, постановено на 11.02.2008 год. по гр.дело № 2219/2007 год., с което е оставено в сила решение от 05.01.2007 год. на Софийски районен съд, 53 състав по гр.дело № 6353/2006 год., поправено с решение от 27.04.2007 год. в частта, с която са уважени двата обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1 т.3 КТ и в частта, с която е отменено решението по иска на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, спорът е решен по същество, като този иск е отхвърлен като неоснователен.
Ищецът Т. Ц. К. от гр. С., представляван от адвокат Я. Я. от САК е недоволен от въззивното решение в отхвърлената част като счита, че е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът – 58 ОУ „С”, гр. С., представляван от адвокат Е от САК, е недоволен от въззивното решение в уважената част по иска на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, като счита че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и е решаван противоречиво от съдилищата – сочи и прилага решения на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и е отхвърлен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ, както и че обжалваемия интерес е до 1000 лева намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и са допустими.
Касационното обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
за да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е сторено.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпрос, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Представеното от касатора-ищец решение № 141 от 30.03.2000 г. по гр.д. № 1104/1999 г. на ІІІ гражданско отделение при Върховния касационен съд касае приложението на чл.103, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с кумулативните искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, но е относно друга фактическа обстановка.
Представените от касатора-ответник решения на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
1. № 937 от 30.12.1998 г. касае приложението на чл.344, ал.1, т.1-3 КТ във връзка с чл.74, ал.1 и 5 и чл. 75 КТ;
2. № 985 от 01.06.2006 г. по гр.д. № 2816/2003 г. е относно уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ (в случая въззивното решение по главният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ като необжалвано е влязло в сила);
3. № 236 от 08.05.2000 г. по гр.д. № 1199/1999 г. се отнася до същото като първото – дали служителят има право на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, а
4. № 667 от 01.06.2005 г. по гр.д. № 202/2003 г. има предвид различна фактическа обстановка с оглед приложението на чл.75, ал.1 КТ и чл.493, ал.1 ГПК /отм./ в трудовия спор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ – Б отделение, постановено на 11.02.2008 г. по в.гр.д. № 2219/2007 г. по акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛ