О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 03. 06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 686/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. П. на И. Ч. К. срещу решение № 11 от 29.01.2009 г. по в.гр.д. Nо 743/08 г. по описа на Окръжен съд – С. ,с което е отменено решение № 142 от 15.10.2008 год.по гр.д. № 113/2008 год.на Районен съд- Д. в частта,в която е признато уволнението на касатора за незаконно и е отменена заповедта по чл.328 ал.1 т.2 КТ,възстановена е на заеманата длъжност и е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ и е постановено ново,с което исковете са отхвърлени като неоснователни. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта,в която са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание : чл.225 ал.1 КТ за разликата от 1919,22 лв. до предявения размер 2 220 лв.;чл.224 ал.1 КТ;чл.296 ал.1 КТ;чл.326 ал.2 КТ;чл.222 ал.1 КТ и за заплащане на ДМС за 2005 год. в размер на 959,61 лв.,ведно със законните лихви върху главниците.
За да отхвърли исковете като неоснователни,съдът след задълбочен анализ на основните трудови функции и задължения визирани в длъжностните характеристики за двете длъжности-заеманата от касаторката и новосъздадената е приел,че не е налице припокриване или сходство. Общото между двете длъжности е единствено задължението служителят да се явява на работното място в униформен вид и да спазва правилата за безопасност на труда. Освен това заеманата от касатора длъжност е компилат между секретарка и деловодител с подчертано изпълнителски функции,докато новата длъжност е с подчертана оперативна самостоятелност при изпълнение на задълженията. Съдът е приел,че поради липсата на необходимия ценз за заемане на новата длъжност от касатора не е необходимо извършване на подбор при съкращение в щата,поради което уволнението по чл.328 ал.2 КТ е законосъобразно. Отхвърлени са и акцесорните искове с оглед изхода на делото по главния иск.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон,както и за необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи,че въззивната инстанция се е произнесла по съществени материално правни въпроси,каквито са исковете по чл.344 ал.1,т.т.1,2 и 3 КТ ; чл.225 ал.1 КТ ;чл.224 ал.1 КТ ; чл.296 ал.1 КТ ; чл.326 ал.2 КТ ; чл.222 ал.1 КТ и за ДМС, които са решени в противоречие с практиката на ВКС- решение № 469/18.05.2004 год.по гр.д. № 1434/02 год.,ІІІ г.о.,решение № 1291/1.02.1995 год.по гр.д. № 1010/94 год. на ІІІ г.о. и решение № 1289/24.01.1995 год. по гр.д. № 909/94 год.на ІІІ г.о.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд ,състав на Първо гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното:
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,като заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационото обжалване би било допустимо по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. Общото посочване на правните основания на предявените от касатора искове не представлява формулиране на материалноправен или процесуално правен въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпроса води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11 от 29.01.2009 г. по в.гр.д. Nо 743/08 г. по описа на Окръжен съд – С. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: