О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 13. 04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 999/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. З.,чрез процесуалния й представител адв. М. Д. срещу решение № 1* от 26.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д. № 2431/2008 год.потвърждаващо решение № 28 от 15.05.2008 год.по гр.д. № 3818/2005 год. на Пловдивски районен съд,с което е отхвърлен,като неоснователен и недоказан предявения от касаторката иск с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствения с ответниците недвижим имот ,представляващ дворно място ,цялото застроено и незастроено с площ от 211 кв.м.,съставляващо УПИ ХІІ-366,кв.13-стар,2-нов по плана на гр. П..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,а именно отказ от произнасяне по иска за съдебна администрация за разпределяне на ползването на незастроеното пространство от дворното място,който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и произнасяне „екстра петитум”,т.е.извън разпределяне на реално ползване на процесното място в общ дял на ищците и общ дял на ответниците,който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна-К. Г. К.,чрез процесуалния си представител адв. И. К. и Н. И. Х.,Д. Д. Х.,М. Н. Х. и Н. М. М.,чрез процесуалния си представител адв. Д. Б. – Л. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли иска с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ дворно място ,цялото застроено и незастроено с площ от 211 кв.м.,съставляващо УПИ ХІІ-366,кв.13-стар,2-нов по плана на гр. П.,а заедно с третите лица – помагачи и съсобственици на изградената в дворното място жилищна сграда,както и индивидуални собственици на други обекти,изградени в дворното място и в сградата,съдът е приел,че при възражение от страна на ответниците за определяне на дяловете им в общо ползване би се стигнало до ограничаване правото им на собственост и по точно на индивидуалните им права върху дворното място. Невъзможността да се образуват самостоятелни дялове за всеки от съсобствениците води до невъзможност да се разпредели ползването на дворното място,тъй като разпоредбата на чл.32 ал.2 ЗС визира разпределяне на ползването поотделно,а не общо за ищците и общо за ответниците .
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение,постановено по друго дело,в което поставения правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая това основание е налице,тъй като обжалваното решение противоречи на представените от жалбоподателят решения,в които е прието,че спорът за разпределение ползването на съсобственото дворно място следва да се разгледа по реда на чл.32 ал.2 ЗС,както когато в мястото има хоризонтално разположени в реална собственост сгради,така и когато в него има изградена в етажна собственост сграда,тъй като предмет на разпределението е площ,на която предназначението не е да обслужва етажната собственост,т.е.не се явява обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Обстоятелството,че спорното съсобствено дворно място е маломерно не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на иска по чл.32 ал.2 ЗС. Обжалваното въззивно решение е в противоречие със сочените решения на ВС,както и с трайната и последователна практика на Върховния съд относно начинът на извършването на съдебна администрация.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти. По поставения от касаторът въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълукаване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставения процесуално правен въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 26.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д. № 2431/2008 год. по поставения процесуално правен въпрос.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 26.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д. № 2431/2008 год. по поставения материално правен въпрос.
Указва на касатора В. К. З. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 26 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Първо г.о.за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: