Разпореждане №297 от по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 297

                                 София, 09. 04. 2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети  март  две хиляди и десета година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА
                                     ЧЛЕНОВЕ:   КОСТАДИНКА АРСОВА 
   ВАСИЛКА ИЛИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1047/2009 год.

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Т процесуален представител на С. е. д. съвет,представляван от Сливенския метрополит Й. срещу решение № 72 от 23.04.2009 год.на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. № 104/2009 год.,с което е оставено в сила решение № 1* от 06.01.2009 год.по гр.д. № 1413/2007 год. на Бургаски районен съд,в частта,с която е отхвърлен иска на касатора против ОС”ЗГ”- Б. ,ОС”ЗГ”- С. и ОС”ЗГ” П. за признаване правото на възстановяване на собствеността върху недвижим имот ,представляващ гора от 12 000 дка в землището на с. Ч.,Бургаска област,при граници-мера,метоха, съзлък ”Б”,отманлийска река,Анатемата,бургаския път и долчината на дедов Г. кладенец,както и в частта,в която е обезсилено решението в частта,с която е отхвърлен иска на касатора против ОС”ЗГ”- П. за признаване правото на възстановяване на собствеността върху недвижим имот ,представляващ гора от 20 000 дка в землището на с. С. муса/с. Веделие/Бургаска област,при граници-попов бент,петърваджийската долина до върха й по пътя за язлата кладенеца,Убкеслътара и до османски юрт,като недопустимо и в тази част е изпратено по подсъдност на Ц. районен съд.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Поддържа се ,че по материалноправния въпрос относно кръга на годните писменни доказателства и представляващи”други писмени доказателства, допустими по ГПК” по чл.13 ал.3 ЗВСВГЗГФ,установяващи право на собственост,решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли установителния иск по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ въззивната инс. е приела,че крепостния акт за придобит недвижим имот чрез покупко-продажба от 1899 год.,по силата на който четирима метрополити,като настоятели на духовното училище на остров Халки са продали на физически лица гора от 20 000 дка не легитимират ищеца – касатор като собственик,а другите писмени доказателства – преписка № 54 към дело № 9 не са обсъдени,тъй като съдът е приел,че същите нямат качеството на визираните в чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. По отношение на гората от 12 000 дка,находяща се в с. В. е прието,че компетентен да се произнесе е Ц. районен съд,поради което решението в тази част е обезсилено и изпратено по подсъдност на този съд.
Въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика,формирана в посочените решения по гр.д. № 675/2007 год. и гр.д. № 4/2007 год.на Софийски окръжен съд и решения по гр.д. № 25/2001 год. и гр.д. № 193/2001 год.на Окръжен съд – Г. ,в които са изброени примерно допустимите писмени доказателства и е прието,че при липса на нотариални или крепостни актове,нотариално заверени писменни договори,вписани протоколи за делба или съдебни актове,правото на собственост върху подлежащите на възстановяване гори се доказва с извлечения от емлячни и данъчни регистри,протоколи от комисии по трудово-пеземлена собственост,удостоверения за дялово участие в кооперации,стопански карти,списъци по тях и други писменни доказателства,допустими по ГПК.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставения материално правен въпрос.
С оглед гореизложеното и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 23.04.2009 год.на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. № 104/2009 год.
Делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top