О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 21
София,08. 01.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на тридесети декември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1235/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
“Т” О. , гр. Д., представлявано от управителя П. Т. Г. е подало касационна жалба срещу решение № 74 от 29.04.2009 г. по гр.д. № 65 от 2009 г. на Хасковския окръжен съд , с което е отменено решение № 161 от 18.08.2008 г. на Д. районен съд и е отхвърлен предявеният положителен установителен иск от “Т” О. срещу община П. с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за застроено дворно място с кадастрален индентификатор № 2* находящ се в гр. Д., кв. “С”, ул. Владимир П. ” № 4 с площ от 4 715 кв.м., бивш парцел **** от кв.55 по плана на гр. Д..
В изложението се подържа, че решението е неправилно , като се излагат подробни съображения за неговата необоснованост и незаконосъобразност , без да е посочен материално правен въпрос , по които следва да се произнесе ВКС в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК . В изложението се подържа , че касационното обжалване на решението следва да се допусне по чл.280, ал.1, т.3 ГПК без обаче да се сочат основания в предметното поле на текста, а именно по какъв материално правен или процесуален въпрос е необходима касационната проверка предвид значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Ответника община “. е депозирала отговор , в който основно оспорва жалбата, но излага и съображения за недопустимост на касационната проверка защото липсват основания за допускането й .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на “Т” О. , гр. Д. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са посочени материално правни и процесуални въпроси, които да са в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Хасковския окръжен съд е отменил първостепенното решение и е отхвърлил предявеният иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ /исковата молба е постъпила на 12.02.2008 г. при действието на отменения Гражданско процесуален кодекс и съгласно § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК производството през първата инстанция се провежда по отменения процесуален ред/ защото е намерил, че търговското дружество “Т” О. , гр. Д. не е установило по безспорен начин ,че е собственик на застроено дворно място с кадастрален индентификатор № 2* находящ се в гр. Д., кв. “С”, ул. Владимир П. ” № 4/6/ с площ от 4 715 кв.м., бивш парцел **** от кв.55 по плана на гр. Д.. Този извод е направен след обсъждане на доказателствата , като е посочено ,че не е установено че при преобразуването на ДП”Т” в еднолично търговско дружество с държавно участие с решение от 25.06.1992 г. по ф.д. № 1* от 1992 г. на Хасковския окръжен съд, дали държавното имуществото представляващо дворното място е предоставено за стопанисване или управление на предприятиятието от една страна и от друга с акта на преобразуването дали се предоставя в собственост на новосъздаденото търговско дружество от страна на принципала държавата. Нещо повече въззивният съд е счел, че липсват категорични доказателства , че дворното място към този момент е държавна собственост макар , че за изградените върху него сгради е съставен акт за държавна собственост № от 15.12.1983 г. , в който е отразено, че се предоставят в оперативно управление на Завод “Т” със заповед № 54 от 28.01.1978 г. По делото не са събрани доказателства относно това какво имущество е получило дружеството при преобразуването си от държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно участие. Изобщо няма данни дворното място било ли е включено в уставният фонд и впоследствие в капитала на дружеството ,създадено по реда на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество/ Обн., Дв, бр. 55 от 12.07.1991 г./.
Изграждането на сградите е станало преди 1989 г. когато е съществувала единна държавна собственост, която е била разделена между държавата и общините с обнародването на ЗМСМА, ЗППДОБ и Закона за държавната собственост. Това обстоятелство е индиция , че и мястото върху което са били изградени е било държавна собственост още повече предвид посоченото по- горе . Освен това с разпоредбата на § 7 от ЗМСМА/ред. 1991 г./ застроените със стопански и производствени сгради имоти не преминават в собственост на общините, а в последствие през 1995 г. изрично с разпоредбата на § 7, ал.2 от ЗМСМА имущество, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество не става общинска собственост. По делото изобщо не е било доказано дворното място било ли е включено в капитала на новосъздаденото дружество или принципала- държавата му е предоставил в собственост само обслужващите го стопански и административна сгради.
Решението не следва да се допусне до касационна проверка тъй като не са наведени фактически обстоятелства , които да са в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 74 от 29.04.2009 г. по гр.д. № 65 от 2009 г. на Хасковския окръжен по касационната жалба на съд “Т” О. , гр. Д., представлявано от управителя П. Т. Г. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: