Решение №254 от 40123 по гр. дело №263/263 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е
 
№ 254
 
СОФИЯ, 06. 11. 2009 година
 
 
В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 16 март 2009 година в  състав :
 
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
        ЧЛЕНОВЕ :        ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                           ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                        
 
при секретаря Виолета Петрова                                                                                    
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 263/08  година и за да се произнесе, взе предвид :
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Р. срещу решение № 599 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 722/07 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация ТПК”А” / в ликвидация/ -с. Тетово не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба основания, намира:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 33 от 17.05.2007 г. по гр.д. № 5406/06 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на ТПК”А”/ в ликвидация/- с. Т., че О. Р. не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ХХХV от кв. 63 по плана на с. Т., с площ от 846 кв.м. и на изградената в същия административно- битова триетажна масивна сграда, застроена на 348 кв.м., само за 110.74 кв.м. от първия етаж и изцяло втория и третия етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът, който носи доказателствената тежест по предявения срещу него отрицателен установителен иск за собственост, не е провел успешно доказване на провопораждащите факти, от които извежда своето право на собственост. Същият се е позовал на разпоредбата на §6, т.1 ЗМСМА, съгласно която общинска собственост е имуществото, предоставено със закон на общините или е включено в уставния фонд на общинските фирми. Съдът е приел, че по делото няма данни спорният имот да е бил включен в уставния фонд на фирма с общинско имущество. С Акт № 4* от 13.03.2006 имотът е бил актуван като частна общинска собственост на основание чл. 13, ал.2 ЗОбС, но не се установява същият да е бил безстопанствен.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон.
По делото е установено, че процесният недвижим имот- терен и сграда, са били собственост на Т. ”8-ми конгрес” с. Т.. По решение на общото събрание на кооператорите и в изпълнение на актовете на МС за концентрация и специализация на предприятията от местната промишленост, през 1977 г. кооперацията се е вляла с цялата си дейност, активи и пасиви по баланса към 31.12.1976 г. в ДПП ”М” гр. К.. Представен е протокол от заседание на ИК на ОбНС гр. К. от 30.10.1989 г., на което е взето решение ДПП ”М” да се преобразува във фирма с общинско имущество “П” със седалище гр. К. и с предмет на дейност производство на стоки за стоковия фонд и услуги на населението. По делото не са ангажирани доказателства такава фирма да е била регистрирана. Представена е и заповед на директора на ОФ “Б” гр. К. от 20.11.1991 г., с която е наредено поделенията от цеха на фирмата в с. Т. да се отделят като самостоятелна единица със собствен баланс, считано от 01.01.1992 г. , като за целта се извърши пълна инвентаризация на всички основни средства, малоценни и малотрайни предмети, суровини и материали и готова продукция, като за предаването се изготвят приемателно – предавателни протоколи. Няма доказателства ОФ “Б” да е правоприемник след преобразуване на ДПП ”М”, нито за правно – организационната форма на поделението в с. Т. след отделянето.
Събраните по делото доказателства са възприети от въззивния съд в техния действителен смисъл и въз основа на тях съдът обосновано е заключил, че не се установява процесният имот да е бил включен в уставния фонд на общинска фирма, за да се приеме, че на основание §6, т.1 ЗМСМА е станал общинска собственост.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 599 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 722/07 г. на Русенския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top