Р Е Ш Е Н И Е
№ 930
СОФИЯ 27.04.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 ноември 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5053/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение от 04.06.2006 г. по гр.д. № 4598/01 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 05.03.2001 г. по гр.д. № 8213/98 г. и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот с адрес гр. С., ул.”У” № 10 както следва: партерен етаж от двеутажна къща, застроена на 140 кв.м., състоящ се от пет стаи за живеене, коридор, кухня, клозет и баня, и гараж в сутеренния етаж, ведно с 47.50 % от общите части на сградата, включващи мазетата в сутерена и таван, и 47.50% ид. части от дворното място с площ от 295 кв.м., съставляващо УПИ * от кв. 327 по плана на гр. С., м. ГГЦ-Г-6-І ч., между съделителите Х. Т. В., Е. Т. Л., П. Р. С. и П. Р. С., при права по ? ид. част за всеки съделител, като е отхвърлен предявеният от П. Р. С. против Х. Т. В., Е. Т. Л., П. Р. С. и И. А. В. за делба на общи части на сградата, включващи мазета в сутерена и таван.
С решение от 13.06.2007 г., постановено по същото дело, Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на П. С. за допълване на решението от 04.06.2006 г. с произнасяне относно иска за делба на две стаи в сутерена на сградата.
Решението на Софийски градски съд е обжалвано с касационна жалба от адв. Сн. Р. в качеството й на пълномощник на П. Р. С. в частта, с която е отхвърлен искът за делба на мазетата в сутерена и на таванския етаж, както и в частта, с която са определени припадащите се на партерния етаж и гаража идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Развити са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
П. Р. С. чрез адв. Р е обжалвал и решението на Софийски градски съд от 13.06.2007 г., с която е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното въззивно решение.
Към подадените касационни жалби против основното и допълнителното решение се е присъединила П. С. С..
Ответниците по касация Х. Т. В. и Е. Т. Л. чрез своя пълномощник адв. Л изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи във връзка с данните по делото, приема за установено следното:
По делото е установено и не е било спорно между страните, че процесният недвижим имот произхожда от Н. Д. Д. , която го е купила на публична продан. С нотариален акт № 1* т. ХІ, дело № 1682/38 г. същата е призната за собственик на къща, построена върху 140 кв.м., масивна, едноетажна, състояща се от сутерен с гараж и две стаи; партерен етаж от пет стаи за живеене, коридор, кухня, клозет и баня; надпартерен етаж от четири стаи, кухня, баня, клозет и коридор; таван със стая за прислугата. Партерният етаж от сградата, заедно с принадлежащите зимнични и тавански помещения и съответните идеални части от мястото и сградата са били одържавени от Н. Д. през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС. Надежда Д. Д. е починала на 16.02.1969 г. и е оставила за наследник З неин съпруг. Същият е починал на 21.01.1972 г. и е наследен от своята сестра М децата на починалия през 1966 г. негов брат Р. Р. С.. М. В. С. е починала през 1979 г. и е оставила наследници Х. Т. В. и Е. Т. Л. – нейни деца.
С присъда по нохд № 35/72 г., влязла в сила на 08.05.1972 г. П. Р. С. е осъден на наказание лишаване от свобода, като е постановена конфискация на цялото му имущество.
С влязло в сила решение от 18.10.1976 г. по гр.д. № 4637/76 г. на Софийски районен съд на основание чл. 40 ЗС са определени принадлежащите идеални части от общите части на сградата и дворното място, като за първия етаж, собственост на държавата, са определени 47.50% ид. части, а за втория етаж, собственост на М. С. , П. Р. С. и П. Р. С. , са определени 52.50 % ид. части.
С влязло в сила решение по гр.д. № 292/1978 г. на Софийски районен съд вторият етаж от къщата, заедно с 52.50% ид. части от общите части на сградата и от дворното място, са поставени в дял на М. В. С. , като същата е осъдена да заплати на П. Р. С. и на Благоевски РНС- София съответни суми за уравнение на дяловете им. Впоследствие с нот. акт № 87/79 г. Мария В. С. е прехвърлила на своята дъщеря Х. Т. ? ид. част от получения при делбата имот, а тя от своя страна с нот. акт № 54/79 г. се разпоредила с него в полза на сина си И. А. В.. През 1981 г. между И, Х. В. и Е. Л. е извършена съдебна делба на втория етаж, приключила със спогодба по гр.д. № 15441/81 г. на Софийски районен съд, по силата на която И. В. получил в изключителна собственост втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с две мазета и едно таванско помещение и 52.50% ид. части от общите части на сградата и от дворното място.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че правото на собственост върху отчуждения по реда на ЗОЕГПНС от Н. Д. партерен етаж е възстановено по силата на чл.1 ЗВСОНИ в лицето на нейните наследници Х, Е. Л. , П. С. и П. С. Съдът е приел, че гаражът представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не е бил предмет на одържавяване по ЗОЕГПНС, поради което по наследяване е преминал към потримониума посочените съделители. Постановената конфискация на имуществото на П. С. не засяга правата му върху него, тъй като същият е придобил право на собственост върху идеална част по – късно – при откриване на наследството на З. С.
По отношение на тавана и мазетата в сутеренния етаж въззивният съд е приел, че същите представляват общи части по предназначението си, поради което не следва да се допускат до делба. Изводът е обоснован с това, че по силата на извършеното отчуждаване на партерния етаж е възникнала етажна собственост, а към този момент не е имало конкретни помещения в тавана и в сутерена, които да принадлежат към отделните етажи. По тези съображения е допуснал до делба партерния етаж и гаража, ведно с 47.50 % от общите части на сградата, включващи мазетата в сутерена и таван, и 47.50 % ид части от дворното място, като е приел, че размерът на идеалните части е установен с влязлото в сила решение по гр.д. № 4637/76 на Софийски районен съд и не може да бъде променян, а е отхвърлил иска за делба на мазетата в сутерена и на тавана.
Изводът на въззивния съд, че мазетата в сутерена и таванския етаж представляват обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС е изведен при неизяснена фактическа обстановка. Въззивният съд не е обсъдил депозираните по делото заключения на съдебно- технически експертизи, като неправилно е приел, че същите са били изготвени само с оглед постигане на спогодба между страните и са неотносими към поставените за разрешаване въпроси в първата фаза на делбата, в резултат на което не е изяснил статута на тези помещения. Неправилно е разбирането му, че след като при възникване на етажната собственост конкретни помещения в тавана и в сутеренния етаж не са били придадени към съответните жилища, то тези помещения са общи части по предназначение. Законът допуска със съгласие на всички етажни собственици съсобствеността върху общите по предназначение части да се трансформира в обикновена съсобственост, когато оглед обема и характера на тези части предназначението може да се промени при условия, допустими от закона, и при спазване на законните изисквания да се изградят обслужващи или самостоятелни помещения, които да се предадат към отделните етажи. В такъв случай те могат да бъдат предмет на делба, за да се разпределят между етажните собственици.
Въззивното решение е неправилно и в частта, с която припадащите се на партерния/ първия/ етаж и гаража идеални части от общите части на сградата и от дворното място са определени общо в размер на 47.50% . За да обоснове извод в тази насока въззивният съд се е позовал на влязлото в сила решение по гр.д. № 4637/76 на Софийски градски съд, с което по реда на чл. 40 ЗС е определен делът от общите части за първия и втория етаж, като е приел, че това съотношение не може да бъде променяно. Съдът не е съобразил, че при одържавяване на партерния етаж от сградата гаражът е третиран като складово помещение, видно от представеното по делото писмо изх. № 270/ 07.ІІ. 1963 г. на Благоевски РНС. След като обаче е направил извод, че към настоящия момент той е самостоятелен обект на правото на собственост и е допуснал същия до делба между наследниците на Н. Д. / в тази част въззивното решение като необжалвано е влязло в сила /, е следвало да определи по реда на чл. 40 ЗС и припадащите се за него идеални части от общите части на сградата и терена, тъй като гаражът, макар да е изграден в обема на сградата, е извън допуснатия до делба партерен етаж. Наличието на самостоятелен обект на собственост в сградата – етажна собственост, обособен след влизане в сила на решението по гр.д. №№ 4637/76 на Софийски градски съд, налага преразпределяне на идеалните части на сградата и дворното място. Като е отказал да стори това, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон.
В обобщение на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за делба на мазетата в сутерена и на тавана, както и в частта, с която са определени припадащите се на партерния /първия/ етаж и гаража идеални части от общите части на сградата и от дворното място и в отменените части делото бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 04.06.2006 г. по гр.д. № 4598/01 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Р. С. против Х. Т. В., Е. Т. Л., П. Р. С. и И. А. В. иск за делба на мазета в сутерена и на тавана от двуетажната къща, застроена на 140 кв.м. в УПИ * от кв. 327 по плана на гр. С., м. ГГЦ-Г-6-І ч., както и в частта, с която са определени общо припадащите се идеални части от общите части на сградата и от дворното място за допуснатите до делба партерен етаж и гараж в сутеренния етаж.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменените части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :