Р Е Ш Е Н И Е
№ 788
СОФИЯ 30.12.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 12 октомври 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1740/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение от 10.01.2008 г. по в.гр.д. № 176/07 г. на Кюстендилския окръжен съд е отменено решението на Районен съд Дупница, постановено на 01.08.2005 г. по гр.д. № 1106/98 г. в частта, с която е отхвърлена заявената по реда на чл. 286 ГПК/ отм./ от Л. В. Ш. претенция по сметки с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН до размера на сумата 3 000 лв. и в отменената част е постановено друго, с което съделителките Й. В. Д. и А. В. М. са осъдени да заплатят на Л. Ш. сумата 3 000 лв., представляваща стойността на увеличеното наследство вследствие извършени приживе и заедно с наследодателя строителни работи във връзка с изграждането на делбените имоти – жилищна и стопанска сграда и други подобрения.
Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ е подадена касационна жалба от Й. В. Д.. И. са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила, обусловили и неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по касация Л. Ш. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Ответницата по касация А. М. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира:
За да уважи претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН въззивният съд е намерил за доказано по делото сънаследникът Л. Ш. да е вложил собствени средства и труд в изграждането на допуснатите до делба жилищната сграда и стопанската постройка. Прието е, че строителството е осъществено в периода 1960 – 1961 г. съвместно от общия наследодател и от Л. Ш. Преди започване на строежа последният е работил като строител, независимо от възрастта си, като е имал собствени доходи, които е вложил в построяването на къщата, а част от строителните работи е извършил сам. Изводът е основан на показанията на разпитаните по делото свидетели Л. К. и К. Л. , които са заявили пред съда, че къщата и стопанската постройка са изградени от общия наследодател В от Л. Съдът е дал вяра на посочените свидетели, като е съпоставил техните показания с представените при повторното разглеждане на делото писмени доказателства, видно от които Л. Ш. е постъпил в казармата на 1.10.1962 г., т.е. след завършването на строежа на къщата, които опровергават показанията на св. К. К. и В. Ш. , според които към този момент той е бил войник и не е участвувал в построяването й нито с труд, нито със средства. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е мотивирал извода си защо дява вяра на посочените свидетели.
Основателен е касационния довод, че при определяне на приноса на наследника Л. Ш. за увеличаване на наследството въззивният съд не е разграничил извършените от него строително- монтажни работи и тези, които са били направени съвместно с общия наследодател. Решаващият съд е възприел заключението на изслушаната пред него съдебно – техническа експертиза, без да обсъди същото във връзка с останалите доказателства по делото. В нарушение на материалния закон съдът е присъдил на съделителя Л не увеличената стойност на имота към момента на извършване на делбата, а строителната стойност на подобренията, която надхвърля стойността на имота като цяло – пазарната стойност на жилищната сграда е 3 820 лв., а на паянтовата стопанска постройка – 80 лв., докато подобренията са оценени от в.л. Е. Л. за 5 379.40 лв.
Видно от показанията на св. К, наследодателят В синът му Л. заедно са изкопали основите на сградата, направили са тухлите, зидарията, покрива и дограмата, а Л. Ш. е измазал къщата отвън и отвътре, направил е циментовите замазки на пода, остъклил е терасата, направил е баня, прокарал е електричество и водопровод. От заключението на в.л. Карамфилова се установява, че в резултат на извършените от Л. Ш. подобрения стойността на имота се е увеличила със сумата 2 362 лв. При това положение заявената от него претенция по чл. 12, ал.2 ЗН се явява основателна до размера на сумата 2 066.75 лв.съобразно припадащата се на съделителките Й. В. Д. и А. В. М. част от наследството.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която Й. Д. и А. М. са осъдени да заплатят на Л. Ш. на основание чл. 12, ал.2 ЗН за направените от него приживе на наследодателя подобрения за разликата над 2 066.75 лв. до 3 000 лв. и в отменената част бъде постановено друго, с което претенцията на Л. Ш. бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 10.01.2008 г. по в.гр.д. № 176/07 г. в частта, с която Й. В. Д. и А. В. М. са осъдени да заплатят на Л. В. Ш. на основание чл. 12, ал.2 ЗН за направените от него приживе на наследодателя подобрения в делбения имот за разликата над 2 066.75 лв. до 3 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Л. В. Ш. против Й. В. Д. и А. В. М. за заплащане на подобрения за разликата над 2 066.75 лв. до 3 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :