Р Е Ш Е Н И Е
№ 521
СОФИЯ, 10.12.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 25 май 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1348/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Д. като пълномощник на Н. Д. Д., В. Д. А. и К. Д. Б. против решение № 324 от 10.01.2008 г. по гр.д. № 215/07 г. на Видинския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация “В” Е. със седалище гр. С., не е взело становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира:
С обжалваното въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменено решение № 478 от 15.04.2005 г. по гр.д. № 643/04 г. на Видинския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. А., Н. Д. Д. и К. Д. Б. против “В” Е. гр. С. иск за ревандикация на терен с площ от 890 кв.м., представляващ част от имот пл. № 5* в кв.376 по кадастралния план на гр. В., целият с площ от 1 830 кв.м. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заповед № РД-27/18 от 10.09.2002 г. на Областен управител гр. В., с която на основание чл.2, ал.5 ЗОСОИ ищците са обезщетени чрез реално отделяне и връщане на 1 830 кв.м. от отчуждения им имот, е нищожна по отношение връщане на частта от земята, върху която са изградени гаражи, включени в капитала на “В” Е. , тъй като по искането за обезщетение компетентен е бил да се произнесе министърът на отбраната, а не областния управител. За останалата част от терена ищците са доказали правото си на собственост, но тази част не се владее от ответника.
От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД-27/18 от 10.09.2001 г. на Областен управител на Видинска област ищците са били обезщетени по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ с отделяне и реално връщане на празно незастроено място от 1 750 кв.м., съставляващо незастроена част “Г” от имот пл. № 3* по действуващия план на гр. В., като от цялата част “Г” с площ от 1 830 кв.м. е изключен застроен върху 80 кв.м. склад за зърно, както и с връщане на празно незастроено място от 870 кв.м., съставляващо част “Д” от имот пл. № 3* съгласно комбинирана скица от 23.03.2001 г. на Община В..становено е, че в отделената и върната част от одържавения имот попадат част от масивна стопанска сграда – склад за зърно с площ 88.85 кв.м., трафопост, асфалтова площадка, бетонова площадка , 9 ? гаражни клетки с площ общо 154 кв.м., тревна площ. Гаражните клетки са изградени през 1989 г. и са предоставени за стопанисване и управление на Организация за съдействие на отбраната като част от обект Авто- мото клуб Видин.
Предмет на иска за ревандикация са само 890 кв.м. от върнатия реално на ищците имот, за които се твърди, че се ползуват от ответника, който е поставил върху тях гаражни клетки, а празното място отдава под наем за паркинг.
Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд за частична нищожност на заповедта на областния управител, от която ищците черпят права. По делото не е установено, че земята, върху която са построени гаражните клетки, е била включена в капитала на ответното дружество с акта за образуването му, за да се приеме, че правото на собственост на държавата е било прекратено поради преминаването му към патримониума на ответника, а оттук- че компетентен да се произнесе по искането за обезщетение по реда на ЗОСОИ е бил не областният управител, а министърът на отбраната.
Независимо от това въззивното решение е правилно по резултат. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че гаражите имат статут на суперфициарна собственост на държавата, както и че същите са били включени в капитала на ответното дружество с акта за образуването му с произтичащите от това права по чл. 64 ЗС – да ползва терена, върху който са построени, а от незастроената част – площта, необходима за обслужването им. Оттук следва извод, че застроената и прилежащата площ се държат от ответника на правно основание, поради което искът за ревандикация в тази му част правилно е отхвърлен. За разликата до 890 кв.м. по делото не са ангажирани убедителни доказателства да се владее от ответника.становено, че върху нея попада паркинг, за който по делото има данни, че се отдава под наем от трето, неучаствуващо по делото лице.
За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен. В конкретния случай следва да се приеме, че ищецът е доказал, че е собственик на процесния имот, но не е доказал останалите две предпоставки, поради което искът правилно е отхвърлен като неоснователен.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324 от 10.01.2008 г. по гр.д. № 215/07 г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :