Р Е Ш Е Н И Е
№ 858/09
СОФИЯ, 23.12.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 ноември 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3069/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 493 от 28.12.2007 г. по в.гр.д. № 300/07 г. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решението на Добричкия районен съд, постановено на 26.06.2006 г. по гр.д. № 923/05 г., с което са отхвърлени предявените от Р. К. С. и Д. П. К. против М. А. С., С. С. Д., М. С. Р. и Б. Н. К. искове с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадения с нотариален акт № 121, т.VІ, дело № 698 от 17.09.2004 г. недвижим имот, представляващ 128 кв.м. идеални части от дворно място в гр. Д., ул. ”. № 2* съставляващо имот пл. № 6* с площ 530 кв.м., за който е отреден парцел **** в кв. 60 по плана на града, ведно с построената в него къща за живеене, състояща се от стая и кухня с площ 34 кв.м.
Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ е подадена касационна жалба от адв. Д. Д. в качеството му на пълномощник на Р. К. С. и Д. П. К.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Ответниците по касация М. А. С., М. С. Р., С. С. димитрова и Б. Н. К. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касаторите доводи, намира:
За да намери субективно съединените искове за неоснователни, въззивният съд е приел, че съсобственият между ищците и ответниците М, М. С. и С. Д. парцел **** 6532 в кв. 60 по плана на гр. Д. е застроен с отделни жилищни сгради в режим на т.нар. хоризонтална етажна собственост, поради което правилото на чл. 33 ЗС не намира приложение. Всеки от собствениците може да продаде собствената си жилищна сграда заедно със съответните идеални части от мястото, което в тази хипотеза има статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, без да е длъжен да предложи имота за изкупуване на останалите съсобственици.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно.
В съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че продавачите са били собственици на самостоятелен обект – жилищна сграда, построена в съсобственото дворно място.становено е по делото, че с нот. акт № 73, т.ІV, дело № 1* от 23.11.1962 г., М. А. е закупила 128 кв.м. в ид. части от дворното място, ведно с част от построената в него паянтова сграда- къща за живеене от една стая и салон. С помощта на съдебно – техническа експертиза по делото е установено, че по – късно- през 1978 г., към двете помещения е била пристроена още една стая. Трите помещение са представлявали отделно самостоятелно жилище.
Неоснователен е касационният довод, че продавачите не са били собственици на самостоятелен обект, тъй като още при закупуването им през 1962 г. двете помещения не са отговаряли на строителните правила и норми за жилище. Заварените сгради, в които етажи или части от етажи са били обособени като отделни жилища и са се ползували като такива към 17.05.1963 г., макар и неотговарящи на Строителните правила и норми, са самостоятелни обекти на правото на собственост и могат да бъдат предмет на възлагане при делба, на придобивна давност и на прехвърлителни сделки. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР № 96/71 г. на ОСГК, което не е загубило значението си.
Неоснователен и доводът, че към момента на сключване на договора за продажба, самостоятелният обект на правото на собственост физически не е съществувал. Обстоятелството, че едно от жилищните помещенията е силно повредено, а останалите в сегашния си вид са негодни за ползуване за задоволяване на жилищни нужди / сградата е без дограма, с разрушена ел. мрежа, без водопроводна и канализационна инсталация, без санитарен възел/ не е основание да се направи извод, че реално вещта не съществува. От доказателствата по делото се установява, че е издадено предписания по чл. 195, ал.5 ЗУТ за нейното заздравяване, т.е. съществува физическа възможност сградата да бъде ремонтирана и приведена в състояние, годно за ползуването й.
При положение, че в съсобственото дворно място съществуват отделни самостоятелни жилища, принадлежащи на различните собственици, не е следвало да се предлага на ищците закупуване на имота, принадлежащ на ответниците, тъй като е налице хоризонтална етажна собственост по отношение на самостоятелните сгради по смисъла на чл. 37 от ЗС, а дворното място представлява обща част с оглед разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС, което не подлежи на разпореждане отделно от сградите. Като е достигнал до идентични правни изводи, въззивният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт за отхвърляне на претенцията по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
В обобщение, обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.) и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 493 от 28.12.2007 г. по в.гр.д. № 300/07 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :