Р Е Ш Е Н И Е
№ 926/09 г.
СОФИЯ, 25. 02. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 ноември 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1796/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на Р. Б. против решението на Софийски градски съд, постановено на 12.06.2007 г. по гр.д. № 2367/06 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касация И. И. И. чрез своя пълномощник адв. М. И. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира:
С въззивното решение в обжалваната му част, предмет на проверка в настоящото производство, е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 05.01.2006 г. по гр.д. № 2996/05 г., с което на основание чл. 97, ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 6, ал.2, чл.5, ал.2 от Конституцията на РБ във вр. с чл. 1 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация е признато за установено по иска на И. И. И. против Прокуратурата на РБ, че изразите “Събирането… ставало…. от лица…..от цигански произход”, ”А те, /неспазващите инструктажа/, познавайки психологията на това население, са били масово, ежедневно явление още от самото начало. Тъй като стремежът на всеки бил да събере повече отпадъци и спечели повече пари, е било невъзможно да бъдат възпирани и набезите и нарушенията са били повсеместни, пък и действуващите лица непрекъснато се подменяли, откликвайки на слуха, че там се печелят пари”, “И. сам… предизвикал свличането … с цел да спечели повече пари”, употребени в постановленията на Разградската окръжна прокуратура от 23.10.2003 г. и 07.12.2004 г. по пр. преписка № 460/03 г., представляват акт на пряка дискриминация, основана на етническа принадлежност. Прието е, че тези изрази описват лицата, принадлежащи към ромската етническа група, като недисциплинирани, неуправляеми, неразумни, алчни и нецивилизовани, обидни са за ромите и сочат на пренебрежително отношение и различно третиране от страна на орган на съдебната власт.
От фактическа страна по делото е установено, че с постановлението от 23.10.2003 г. на Окръжна прокуратура Р. е прекратено наказателното производство по сл.д. № 117/03 г., образувано по повод смъртта на А. И. И. , брат на ищеца, починал вследствие натиск и задушаване от свличане на земни маси при събирането на промишлени отпадъци на сметище Депо за промишлени отпадъци на “ Д. ” АД Р. В него фактическата обстановка, при която е настъпила злополуката, е описана по следния начин: “Събирането на полезните промишлени отпадъци, предимно карборуид и бал камък, ставало ръчно от лица, събиращи отпадъци по собствено желание, предимно безработни лица от цигански произход от селата… Още от началото на дейността президентът на фирмата наредил да се извършва инструктаж на събирачите… Заведена била книга за инструктаж, в която се подписвали. Почти на всички за времето от 12.05.2003 г. до 14.05.2003 г. бил извършен встъпителен инструктаж. Освен инструктажа били предприети и други мерки за безопасна работа. Независимо от другите ангажименти, един от инструктиращите пряко е наблюдавал работната площадка, предупреждавал или отстранявал събирачите от опасните места и тези, неспазващи инструктажа. А те, познавайки психологията на това население, са били масово, ежедневно явление още от самото начало. Тъй като стремежът на всеки е бил да събере повече отпадъци и спечели повече пари, е било невъзможно да бъдат възпирани и набезите и нарушенията били повсеместни, пък и действуващите лица непрекъснато се подменяли, откликвайки на слуха, че там се печелят пари.”
За да е налице пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. лицето трябва да е било по-неблагоприятно третирано на основата на признак по чл.4, ал.1, отколкото е било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В случая необосновано въззивният съд е приел, че цитираните по- горе изрази в постановлението за прекратяване на наказателното производство нарушават забраната за дискриминация по етнически признак. Въз основа на тях, а и на постановлението като цяло, не може да се направи извод, че ищецът е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с други лица от неромски произход. Ищецът не твърди и не сочи факти за това поради етническата принадлежност на пострадалите от злополуката досъдебното производство да не е било водено с необходимата задълбоченост и обективност. Крайният извод, че наказателното производство подлежи на прекратяване поради липса на престъпление, тъй като пострадалият А. И. с поведението си сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, сам по себе си не може да се разглежда като неравностойно третиране по смисъла на ЗЗДискр. При липса на конкретно установени факти не може да се презюмира, че прекратяването на наказателното производство е мотивирано от етническия произход на починалото лице, още по- малко пък може да бъде възприето като проява на антиромски предразсъдък или “поругаване” на паметта на брата на ищеца.
Не може да бъде споделено и разбирането, че употребените в постановлението на Окръжна прокуратура Р. от 23.10.2003 г. изрази съдържат подтекст, който е обиден и унизителен за достойнството на лицата от ромската етническа общност, описвайки ромите като недисциплинирани, неуправляеми, неразумни, алчни и нецивилизовани, и изразява пренебрежително отношение от страна на орган на съдебната власт, което от своя страна обективира фактическия състав на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр. Подобни обидни за ромския етнос изрази и квалификации не се съдържат в прокурорския акт, нито могат да се изведат индиректно от съдържанието му. Въззивният съд е възприел безкритично тълкуването на изразите, дадено от ищеца, без да анализира сам съдържанието на постановлението, в което не се съдържат оценки и обобщаващи изводи на база етнически признак, а се коментира поведението конкретно на определена група хора, определени като “предимно/ но не изцяло/ безработни лица от цигански произход”.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 218ж ГПК/ отм./ спорът бъде решен по същество, като предявеният от И. И. И. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за установяване на етническа дискриминация, изразена чрез употребените изрази в постановленията от 23.10.2003 г. и от 07.12.2004 г. на Окръжна прокуратура Р. за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 117/03 г. , бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Софийски градски съд, постановено на 12.06.2007 г. по гр.д. № 2367/06 г. в обжалваната му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. И. против Прокуратурата на Р. Б. иск по чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗдискр. за установяване на етническа дискриминация, изразена чрез употребените изрази в постановленията от 23.10.2003 г. и от 07.12.2004 г. на Окръжна прокуратура Р. за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 117/03 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :