Р Е Ш Е Н И Е
№ 747
СОФИЯ, 06. 11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 5 октомври 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2239/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. М. и Ж. Н. М. против решение № 192 от 28.12.2007 г. по в.гр.д. № 249/07 г. на Д. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че в противоречие с разпоредбата на чл. 90 и 90а ЗН въззивният съд е отказал да зачете действието на нотариалното завещания от 1954 г., с което общият наследодател М е завещал процесните земеделски имоти на своя син- наследодателя на жалбоподателите Н. М.
Ответниците по касация К. М. Д., З. М. Н., И. П. С., П. С. С., М. С. С., Д. М. С., В. Й. Д., Ж. Й. Д. и Г. М. М., всички чрез своя пълномокник адв. Ю. О. , в писмено възражение изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба основания, намира:
С обжалваното въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е оставено в сила решение № 777 от 04.11.2004 г. по гр.д. № 1314/02 г. на Д. районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Н. М. и Ж. Н. М. искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС 56 дка земеделски земи, които са част от възстановените по преписка № 17714/92 г. на ОСЗГ – Д. на наследниците на М. Н. М. и Ж. М. Н. , са били собственост на техния наследодател Н. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че публичното нотариално завещание от 05.07.1954 г.,на което са се позовали касаторите, с което общият наследодател М е завещал на техния наследодател Н недвижими имоти в землището на с. В. и земеделски инвентар, в това число и 48 дка ниви в блоковете на ТКЗС, е недействително, тъй като с него завещателят е вменил в задължение на лицето, в полза на което е направено, да се грижи за него, да го храни и облича докато е жив, т.е. нарушено е изискването за безвъзмездност, поради което завещанието не може да произведе действие.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му съдът е приложил точно материалния закон.
Завещанието е едностранен акт, с който завещателят се разпорежда с имуществените си права за след неговата смърт. Съществена характеристика на завещанието е неговата безвъзмездност. Лицето, в чиято полза е извършено завещанието, не дължи насрещна престация срещу имуществото, което би получило след смъртта на завещателя. Когато волята на завещателя да се разпореди с имуществото си е мотивирана от очакването му да бъде гледан и издържан до смъртта си, завещанието е нищожно като противоречащо на закона, защото подобна клауза го лишава от безвъзмездния му характер.
Затова като е приел, че в случая разпоредбата на чл. 90а ЗН не намира приложение, тъй като завещанието е нищожно, въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение, като постановено в отсъствие на въведеното с касационната жалба основание за касиране по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192 от 28.12.2007 г. по в.гр.д. № 249/07 г. на Д. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :