Определение №1060 от по гр. дело №4436/4436 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 1060
 
София, 25. 09. 2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 юни 2009 година , в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                                  
         ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4436/08 по описа на ВКС, ІV г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :
 
 
       Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Н. К. и К. С. К. са подали касационна жалба против решение № 303 от 26.06.2008 г. по в.гр.д. № 929/07 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е отменено решение № 517 от 15.06.2007 г. по гр.д. № 48/07 г. на Великотърновския районен съд в частта по иска по чл. 109 ЗС и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Г. Н. Я. иск за преустановяване на неоснователните действия, с които ответницата им пречи да упражняват своето право на собственост върху дворно място с площ от 760 кв.м., съставляващо имот пл. № 8* за което е отреден УПИ ХХІV-821 в кв. 86 по плана на с. Ш., а в останалата част, с която предявеният от М. Н. К. и К. С. К. против Г. Н. Я. иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 4 746 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за възстановяване на ограда между дворните места на страните, е бил отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Жалбоподателите считат, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето на съда по него ще е от значение за точното прилагане на закона. Сочат също, че по разрешения с въззивното решение материалноправен спор липсва практика на ВКС и на съдилищата, относима към конкретния казус.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, по следните съображения:
М. Н. К. и К. С. К. са предявили против Г. Н. Я. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие разрушаване на каменната ограда между собствените на страните имоти, обективно съединен с иск по чл. 109 ЗС за премахване на постройка / свинарник/,построен незаконно, който навлиза в имота на ищците и им пречи да упражняват правото си на собственост. Искът по чл. 45 ЗЗД е намерен за неоснователен по съображения, че не е доказано ответницата, лично или чрез трети лица, да е разрушила оградата. Искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен, като е прието, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция процесната постройка е била премахната от ответницата, с което е било преустановено противоправното въздействие върху собствения на ищците имот.
Допустимостта на касационното обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на ал.1 на чл. 280 ГПК. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество при съобразяване със закона и практиката. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, жалбоподателите не са посочили кои въпроси, които са от значение за изхода на спора, изискват произнасянето на касационната инстанция, за да се постигне точното и еднакво прилагане на закона. Обратно на твърдението им в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, съществува изобилна съдебна практика по приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 109 ЗС, в която са третирани въпросите относно фактическия състав на деликтната отговорност, съответно на видовете негаторни искове, подлежащите на доказване факти, разпределяне на доказателствената тежест и пр.
Доводите на жалбоподателите за неправилност на въззивното решение поради необоснованост на фактическите констатации на съда, не обуславят допустимост на касационното обжалване. Съдът преценява събраните по делото доказателства по свое убеждение. Дали неговата преценка е правилна е въпрос, който се свързва с основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не попада пряко в приложното поле на чл. 280 ГПК
Тъй като не се установяват предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303 от 26.06.2008 г. по в.гр.д. № 929/07 г. на Великотърновския окръжен съд.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top