Определение №51 от 39849 по ч.пр. дело №2342/2342 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 51
 
 
                           София, 05. 02. 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година в състав:
 
 
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                               ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА 
   ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2342/2008 год.по описа на ІІ г.о.
 
 
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. П.,Трифон С. С. ,Костадин С. С. ,Стоил Т. Лефтеров,Дора С. Г. и К. С. И. ,представлявани от адв. А. З. против определение № 1* от 03.11.2008 год. по в.гр.д. № 1262/2008 г. на Пловдивския окръжен съд , с което е върната касационната им жалба вх. № 2* от 22.08.2008 год.против въззивно решение № 2212/29.12.2005 год.по същото въззивно дело. Излага доводи за неправилност на обжалваното определение,като постановено в нарушение на съществени правила на съдопроизводството – чл.280 ал.2 във вр.чл.274 ал.2 и ал.4 и чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Прилага препис от определение на 5-членен състав на ВКС. Моли да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба – С. Н. Б.,Елена С. Б. ,Снежана Т. Б. ,Лазар В. Б. и Т. В. Б. не са депозирали писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о.,приема,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът установи следното:
С обжалваното определение съдът е приел,че с оглед дадените задължителни указания в разпореждането на Председателя на ІІ г.о. на ВКС по преписка вх. № 13731/21.10.2008 год.обжалваемия интерес е под 1000 лв.,при което следва да упражни правомощията си по чл.286 ал.1 т.3 ГПК,поради което е върнал касационната жалба,тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Частната жалба е неоснователна,поради следното:
Определението за връщане на касационната жалба е законосъобразно,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК,съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Частните жалбоподатели – ищци по спора сами са посочили,че цената на предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е до 1000 лв. Обжалваемия интерес пред въззивния съд е бил същия,което е меродавно и за касационното обжалване. Представеното определение № 342/10.10.2001 год. по гр.д. № 228/2001 год.на 5-членен състав на ВКС касае друг процесуален ред,а именно приложението на чл.218 ал.1 б.”а” ГПК/отм./по спорове за парично вземане с цена на иска до 1000 лв.,поради което е неприложимо към настоящия случай.
По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на І г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 03.11.2008 год. по в.гр.д. № 1262/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top