О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 29. 01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1230/2009 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Кр. М. – пълномощник на М. И. Ж. от град В., против въззивно решение № 664/19.05.2009 г. по гр.д. № 1194/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Сочи се противоречие в практиката по настоящото дело между първоинстанционното и въззивното решение, а по отношение основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се твърди, че съдебната практика не е особено богата,поради което е налице въпрос от значение за точното прилагане на закона. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК към нея следва да се приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпроса – материалноправен или процесуалноправен води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Освен изложеното следва да се посочи, че с оглед навеждане на основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречивото решаване от съдилищата на съществен въпрос не представлява противоречие между изводите и изхода по даден спор на първата и въззивната инстанции.
За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК,както и не е посочил въпроса,по който иска ВКС да се произнесе. В случая по въпросът за симулативните договори,по който въззивният съд се е произнесъл не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика ,поради което произнасянето на ВКС по него не би било от значение за точното прилагане на закона.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 664/19.05.2009 г. по гр.д. № 1194/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: