Р Е Ш Е Н И Е
№ 746/09
СОФИЯ 08.02.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 5 октомври 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2142/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № І* от 24.01.2007 г. по гр.д. № 768/07 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 313 от 22.06.2007 г. по гр.д. № 502/05 г. на Районен съд Царево и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. Я. К., С. Я. Г. и П. М. М. против М. С. П., Й. М. С., М. В. П., П. В. П. и К. П. С. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Л. описаните в исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на с. Л. нива с площ 10 дка в м.”Т”, нива от 10 дка в м.”Ю”,, нива от 20 дка в м.”Х”, нива от 5 дка в м.”Г”, нива от 10.4 дка в м.”М” и нива от 2.5 дка в м.”Т” са били собственост на наследниците на общия на страните наследодател С, поч. през 1942 г.
В срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ против въззивното решение е подадена касационна жалба от М. Я. К., С. Я. Г. и П. М. М. чрез пълномощника им адв. Ст. Г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Ответниците по касация М. С. П., Й. М. С., М. В. П. и К. П. С. чрез своя пълномощник адв. С. И. в писмено възражение оспорват касационната жалба.
Ответникът по касация П. В. П. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира:
От фактическа страна по делото е установено, че общият на страните наследодател С, б.ж. на с. Л., е бил оземлен по реда на Закона за селскостопанско настаняване на бежанците / ДВ бр. 213 от 18.12.1926 г./ със спорните имоти. Същият е починал на 12.05.1942 г. и е оставил за наследници съпруга К три деца – син П. С. П. и дъщери П. С. Г. и М. С. В. становено е също, че нот. акт № 1* т.І, дело № 122/ 10.05.1946 г. на Малкотърновския околийски съд Българска земеделска и кооперативна банка – М. Търново е прехвърлила на П. С. П. правото на собственост върху недвижимите имоти, с които е бил оземлен неговият баща.
Твърдението на ищците е било, че прехвърлянето е извършено въз основа на невярно удостоверение за наследници на С. П. , в което не фигурирали неговата съпруга и двете му дъщери, поради което издаденият в полза на П. С. нотариален акт от 1946 г. не го легитимира като единствен собственик на тези имоти към релевантния минал момент, а същите са били съсобствени по наследяване на всички наследници на С. П. С.
За да намери предявеният иск за неоснователен въззивният съд е приел, че с Наредбата-закон за облекчаване на бежанците настанени по закона за селскостопанско настаняване на бежанците /ДВ бр. 201/ 14.09.1937 г./ се въведени специални правила за наследяване на дадените по ЗССНБ земи. Позовал се е на разпоредбата на чл. 14 от цитираната Наредба- закон, според която когато един бежанец почине преди да е бил снабден с нотариален акт за собственост на дадените му имоти, последните могат да бъдат прехвърлени върху останалите членове на неговото семейство, които не са оземлени или одворени като глави и членове на отделни семейства. Според въззивния съд, останалите наследници на С. П. , в това число и наслододателката на ищците П, е следвало да установяват към момента на смъртта на общия наследодател правото си да придобият имотите при условията на чл. 14 от Наредбата – закон. В производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ решаващият съд не може да проверява дали са били налице тези предпоставки, а само да зачете или не извършеното прехвърляне.
Въззивното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба пороци по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК, обуславящи касирането му.
Обосновано и законосъобразно при разрешаване на спора за собственост върху процесните земеделски имоти въззивният съд е зачел придобитите от наследодателя на ответниците права по силата на нотариален акт № 1* т.І, дело № 122/1946 г. С него Българска земеделска и кооперативна банка, която съгласно чл. 58 от ЗССНБ действува като представител на държавата при сключване на всички договори с бежанците, е прехвърлила на П. С. П. правото на собственост върху държавните имоти, с които неговият баща е бил оземлен по реда на ЗССНБ. Такава възможност, при определени условия, е предвидена изрично в чл. 14 от Наредбата-закон за облекчаване бежанците настанени по ЗССНБ като специфичен начин на наследяване на тези имоти. В хипотезата на чл. 14 от Наредбата-закон нотариалния акт, с който имотите, за които оземленият бежанец не е бил снабден с нотариален акт до смъртта си, се прехвърлят на член от семейството му, отговарящ на изискванията за оземляване по ЗССНБ, има правопораждащо действие и легитимира лицето, в полза на което е издаден, като техен собственик. С оглед на това без значение е обстоятелството дали праводателите на ищците също са отговаряли на тези изисквания и са имали право да поискат прехвърляне на имотите на свое име, след като това право не е било реализирано.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 24.01.2007 г. по гр.д. № 768/07 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :