Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
СОФИЯ, 07. 09. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 11 май 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1057/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б.”б” ГПК/ отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Кр. И. в качеството му на пълномощник на Н. Г. Н. против решение № 184 от 24.08.2007 г. по гр.д. № 2003/04 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила при преценка на събраните по него доказателства, обусловили неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че представената по делото разписка от 05.05.1997 г., въз основа на която съдът е приел, че е погасено паричното задължение на ответника по договора за заем от 14.02.1997 г., касае друг дълг.
Ответникът по касация Т. Т. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 17 от 19.07.2004 г. по гр.д. № 635/02 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Г. Н. против Т. Т. А. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата 6 300 щатски долара, претендирани по договор за заем от 14.02.1997 г. и по чл. 55, ал.1 ЗЗД за същата сума. Съдът е приел за безспорно от фактическа страна, че между страните е сключен договор от 14.02.1997 г., обективиран в представената по делото разписка от същата дата, по силата на който касаторът като заемодател е предоставил на ответника Т. Т. А. в заем парична сума в размер на 6 300 щатски долара, която ответникът се задължил да върне в срок до 30.05.1997 г. За да отхвърли иска за връщане на тази сума, е приел, че задължението е погасено чрез изпълнение. Изводът е основан на приложената по делото разписка от 05.05.1997 г., с която ищецът като кредитор е удостоверил получаване на сумата 6 730 лв. за погасяване на договорното задължение.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Събраните по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд съобразно изискването на чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ в тяхната съвкупност и действителен смисъл. Правилно приложената по делото разписка от 05.05.1997 г. е преценена от решаващия съд като документ, удостоверяващ изпълнението на паричното задължение на ответника към ищеца именно по договора за заем от 14.02.1997 г. Това следва от нейното съдържание – изрично е посочено, че сумата от 6 730 щатски долара, получена от ищеца, е платена от Т. Т. А. за погасяване на дълга по разписка от 14.02.1997 г., включително й лихвите. Пояснението, че Т. Т. А. е управител на “Т” ООД, по преценка на настоящия състав, служи за индивидуализация на длъжника, а не сочи на изпълнение на друго задължение, в какъвто смисъл са развитите в касационната жалба доводи. В тежест на касатора е било да установи, че между него и ответника е съществувало и друго заемно правоотношение, извън това по разписката от 14.02.1997 г., респ. че между него и “Т” ООД е съществувало правоотношение, по силата на което дружеството му е дължало плащане на тази сума. Такива доказателства по делото не са ангажирани.
Въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б ”в” ГПК/ отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 24.08.2007 г. по гр.д. № 2003/04 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :