Р Е Ш Е Н И Е
№ 442
СОФИЯ 09.09.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 11 май 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1003/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на И. П. К. и на М. П. К. против решение № 378 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 765/07 г. на Пернишкия окръжен съд. В жалбите са развити подробно доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Ответниците по касация С. Г. В., В. Г. Г. и Р. И. Г. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в жалбите доводи, намира:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 231 от 20.04.2007 г. по гр.д. № 200/07 г. на Пернишкия районен съд, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на И. П. К. и М. П. К., че С. Г. В., В. Г. Г. и Р. И. Г. са собственици на УПИ ХV- 79 в кв. 3 по плана на с. Г., с площ за имота 2 310 кв.м. и ответниците са осъдени да им предадат реална част от този имот с площ от 380 кв.м. при граници за частта: улица, дере, УПИ ХV- 79 и УПИ ХІV-78, която владеят без основание, както и да заплатят на всеки от ищците по 1 498.67 лв. обезщетение за ползуване на тази имот.
За да намери предявеният иск за собственост за основателен, въззивният съд е приел, че спорния терен, предмет на иска за ревандикация, е част от УПИ ХV, отреден за имот 79, в границите му, определени с регулационния план от 1993 г. Поставената ограда между двата парцела не съвпада с имотната и с регулационната граница, а навлиза в имота на ищците, като по този начин ответниците владеят около 380 кв.м. от техния имот. Оттук е заключил, че са налице елементите от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС – ищците се легитимира като собственици на ревандикираната вещ, а ответниците владеят спорната част без правно основание.
Решението на въззивния съд е обосновано и законосъобразно. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд правилно е установил фактите, от значение за изхода на спора.
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 53/1990 г. наследодателят на ищците е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на имот пл. № 79 с площ 2 300 кв.м. Този имот, както и имот пл. № 78, собственост на наследодателя на касаторите, са включени за пръв път в регулация с плана от 1993 г., който е и действуващия към момента на предявяване на иска, като за тях са отредени съответно парцел **** и парцел ****. По този план кадастралната и регулационната линия между имотите съвпадат. На място границата между двата парцела е материализирана с ограда от метална мрежа, която не съответствува на регулационната линия, а навлиза в парцел ****.
Искът за ревандикация се основава на налично право на собственост. Поради това предмет на вещноправна защита с този иск е урегулирания поземлен имот в границите, определени с действуващия дворищнорегулационен план. Те определят пространствения обхват на вещта – обект на правото на собственост. С оглед на това обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорния терен. Владението, упражнявано върху тази част от ответниците няма за последица придобиването на правото на собственост по давност предвид разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ/ отм./ в редакцията до изм. ДВ бр. 34/2000 г., а периодът на владение след този момент до предявяване на иска не удовлетворява изискването на чл. 79, ал.1 ЗС за осъществяване на този придобивен способ.
Обстоятелството, че заснетата в плана от 1993 г. имотна граница между имоти пл. № 78 и пл. № 79 не съответствува на материализираната на място ограда, чието местоположение не е променяно повече от 20-30 години, правилно е възприето от въззивния съд като неотносимо към предмета на настоящото дело. В случай, че е налице грешно заснемане на имотните граници, касаторите разполагат с друг способ за защита.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на ведените с касационната жалба основания по чл.218б, ал.1,б.”в” ГПК следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 378 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 765/07 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :