О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 796
[населено място] ,13.09.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание осми юни , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1972/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Т. С. Т. е подала касационна жалба срещу решение № 1397 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 52 от 2007 г. на Окръжен съд,[населено място], 9-ти гр. състав , с което е оставено в сила решение № 6 от 6.11.2006 г. по гр.д. № 3128 от 1997 г. На П. районен съд , 18 състав и е уважен, предявеният от Д. К. Ш., П. Ц. И. и П. Ц. И., починали и заместени от Ц. В. И. , С. Г. и П. Ц. И. и П. Ц. Г. и М. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за дворно място с площ от 510 кв.м. и построената в него двуетажна жилищна сграда в[населено място] , ул. А. Д. № 5.
В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на чл.281, т.3 ГПК. Намира, че при съществено процесуално нарушение иска е заведен от лица, които не притежават активна легитимация, защото не са наследници , а правоприемници по сделка. Намира, че в случая е налице правната фигура на разпоредбата на чл. 121, ал.2, вр. с чл.117, ал.1 ГПК . Прави оплакване, че неправилно не е конституиран съпругът й А. Т., с който имота е бил придобит в имуществена общност , намира ,че решението е необосновано и материално неправилно защото след закупуването на мястото и сграда , имота е изцяло променен, поради което не съществува реално до размерите при които е отчужден.
Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационна проверка на решението. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос “ от съществено значение за правото”, тъй като се касае до защита на конституционно право , т.е. правото на собственост. Излага доводи за пороци на касираното решение, което засяга съществен процесуален въпрос и е произнесено в противоречие с константната практика на ВКС , като представя решения , касаещи въпроси по реституцията на недвижими имоти и такива по предметните предели на съдебните актове, включително тези, които са постановени без участието на страната , както и въпроса за задължителното другарство в процеса на съпруга, с който имота е придобит в имуществена общност.
Ответника Д. К. Ш. също е депозирал касационна жалба , в която прави оплакване от процесуалното поведение на ответната страна . Представя изложение не съдържащо основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците Ц. В. И. , С. Гозлеков и П. Ц. И. и П. Ц. Г. и М. Г. са взели становище, в което излагат съображения относно правилността на решението и липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че по жалбите на Т. С. Т. и Д. К. Ш. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1397 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 52 от 2007 г. на Окръжен съд,[населено място], 9-ти гр. състав защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Пловдивския окръжен съд е уважил предявеният осъдителен иск по чл.108 ЗС и е осъдил касаторката да възстанови собствеността и предаде владението върху спорния имот ,като е отхвърлил направените възражения за подобрения и задържане на имота.
С решение по гр.д. № 316 от 1995 г. на П. окръжен съд , влязло в сила на 24.06.1997 г. е уважен иска на Д. К. Ш., П. Ц. И. и П. Ц. Г. срещу Г. Х. Б. по чл.7 ЗВСВОНИ. Прогласена е нищожността на сделката, сключена на 24.03.1988 г. между държавата и Б. за дворно място с площ от 510 кв.м. съставляващо парцел V- 1279, кв. 42/нов/ по плана на Ц.,[населено място], ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда. В съответствие с константната практика е посочено , че след като сделката е нищожна и са налице предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ / имота да е отчужден по ЗОЕГПНС, да не е изплатено обезщетение и да съществува реално до размерите при които е отчужден / , които обуславят правният интерес от провеждането на отрицателния установителен иск по чл.7 ЗВСВОНИ, то имота се реституира в патримониума на наследниците на Ц. Т. Г. , от който е бил отчужден. Предмет на това дело е именно отричане на придобиването по сделка на правото на собственост от Г. Б. върху посоченият имот. С този съдебен акт е установено действителното правно положение, а именно че Г. Б. не е станал собственик по договора за покупко продажба, изповядан през 1988 г. С постановеното решение е признато , че Б. не е придобил вещното право на деривативно основание , поради което той не е могъл да го прехвърли на касаторката Т. С. Т. с н.а. № 85, т.01, н.д.- № 160 от 1991 г. Сключеният договор за гледане и издръжка между двамата няма вещно прехвърлително действие, поради което и Т. не е станала собственик .
П. Ц. И. и П. Ц. Г. са починали и са заместени от своите наследници Ц. В. И. и С. П. Г., които освен, че са наследници са и преобретатели по сделки на въпросния имот, които са реализирани с н.а. № 82 от 2001 г. и № 58 от 2000 г.
По делото са конституирани и наследниците П. Л. и М. Г. , но по отношение на тях иска е отхвърлен , тъй като те не са станали собственици на имота защото той не е съществувал в имуществената сфера на наследодателите им. Тези факти дават отговор на въпроса защо иска е бил уважен само по отношение на Ц. И. и П. Г. и че не се касае до нарушение на разпоредбата на чл.120 ГПК/отм./. В съответствие с трайната съдебна практика и чл.188, ал.3 ГПК /отм./ въззивният съд е съобразил всички факти, които са настъпили след образуването на делото касаещи ново конституираните ищци по заместване по реда на чл.120 ГПК.
Иска е предявен на 19.08.1997 г. , поради което не е изтекла в полза на Т. е придобивната давност върху претендираните от нея две сгради- сграда на две нива: първа сграда, състояща се от гараж и зъболекарски кабинет и втора сграда- масивна гаражна клетка. Този извода на Пловдивския окръжен съд също кореспондира с практиката на ВКС.
Посочено е, че претендираните от Т. подобрения са били извършени в периода 1991 г. до 1992 г. когато собственик е била държавата. Въззивният съд е обсъдил многобройните гласни и писмени доказателства и е приел, че не са налице предпоставките на чл.72, ал.1 и ал.3 от ЗС за уважаване на иска за подобрения.
На последно място Т. инвокира оплакване за неправилност на решението поради това, че не е конституиран нейният съпруг А. Т., с който имота е бил придобит в имуществена общност. Навеждайки този довод тя упражнява неоснователно чужди процесуални и материални права.
Изводите в касираното решение съответстват на трайната съдебна практика и не са налице основания в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК, които да обуславят допускане на касационно обжалване на решението.
Касационната жалба на Д. Ш. не следва да се обсъжда тъй като тя е подадена при липса на правен интерес и не съдържа обстоятелства , които да обуславят допускане на касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1397 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 52 от 2007 г. на Окръжен съд,[населено място], 9-ти гр. състав , с което е оставено в сила решение № 6 по касационните жалби на Т. С. Т. и Д. К. Ш..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: