О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 751
[населено място], 08.09.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Първо отделение, в закрито заседание на седми септември , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1656/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
И. В. Н. и Н. В. Н. са подали касационна жалба срещу решение № 213 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 1651 от 2007 г. на Видинския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 34 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 1651 от 2007 г. на Видинския районен съд и е отхвърлен предявеният от тях иск за делба. В касационната жалба подържат, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.
В касационната жалба е инкорпорирано изложение за основанията за допускане на касационна проверка , като жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и намират, че решението е постановено в противоречие[населено място] решение № 1 от 2005 г. на ОСГК на ВКС и при неправилно тълкуване на нормата на чл.30, ал.2 ЗН, определяща кръга на лицата, които следва да приемат наследството по опис . На второ място намират, че в отклонение от практиката на съдилищата е разгледан и въпроса за учредяване на право на строеж по реда на чл.56, ал.2 т.2 З. /отм./ когато заявлението не е било вписано в книгите по вписвания. Считат, че постановеното решение се отклонява от създадената постоянна практика на ВКС по посочените въпроси и представят съдебни актове на касационния съд.
Ответниците Ц. К. Й., Ю. А. Й. и Е. А. Й. не са подали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на И. В. Н. и Н. В. Н. СЛЕДВА ЧАСТИЧНО ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК по поставеният материално правен въпрос за приложението на чл.30, ал.2 от закона за наследството.
Видинския окръжен съд е потвърдил решението на ВРС и е отхвърлил иска за делба , предявен от И. В. Н. и Н. В. Н. срещу Ц. К. Й. за седем броя земеделски имота и за един жилищен имот по плана на[населено място], община “Видин” защото е намерил, че липсва съсобственост между съделителите. Първоначално иска е бил предявен от касаторите срещу тяхната леля Ц. Й. само за земеделските имоти , които са възстановени на общият им наследодател К. Й. М. от ПК”Видин “ с план за земеразделяне в землището на[населено място] , община “Видин”. Впоследствие ответницата е представила универсално саморъчно завещание от К. М., с което той е завещал цялото си имущество на Ю. А. Й. и Е. А. Й., синове на Ц. М. . В съдебно заседание от 13.11.2007 г. Ю. А. Й. и Е. А. Й. са конституирани като съделители. Ищците са оспорили завещанието до размера на своята запазена част и за определяне на наследствената маса са поискали включването и на друг имот в делбената маса, представляващ дворно място , съставляващо УПИ VІІІ-297 от кв.37 по плана на с. “К.”с площ от около 1 000 кв.м. ведно с масивна жилищна сграда с площ от 140 кв.м. , лятна кухня и стопански постройки. Ц. М. е направила правопогасителното възражение, че този имот е нейна собственост , тъй като е придобит на оригинерно основание- дворното място и жилищната сграда, а лятната кухня по силата на отстъпено право на строеж. Въззивният съд е приел, че ищците , който са внуци на общият наследодател не са приели наследството под опис в каквато насока е изискването на чл.30, ал.2 ЗН, поради което не могат да се ползват от възможността да поискат намаляване на завещанието до размера на запазената си част, независимо, че завещателният едностранен акт е универсален. На второ място е заключил , че жилищният имот в с. “К.” представлява лична собственост на Ц. М. , тъй като дворното място е придобито на оригинерно основание, а сградите въз основа на отстъпено право на строеж.
Изводите в частта, с която е отхвърлен иска за делба на земеделските земи е изграден в противоречие с постоянната практика на ВКС , отразена в посоченото тълкувателно решение, поради което в тази част касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
По отношение решението за жилищният имот в[населено място] касаторите не са посочило основания за допускане на касационно обжалване , а наведените аргументи касаят неправилност на решението . В тази част касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане.
Касаторите дължат държавна такса в размер на 80 лв., която сума следва да се внесе по сметка на ВКС и да се представи разходен документ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 213 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 1651 от 2007 г. на Видинския окръжен съд по касационната жалба на И. В. Н. и Н. В. Н. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта , с която е отхвърлена делбата на седем броя земеделски имота, находящи се в землището на[населено място], община “Видин”.
УКАЗВА на И. В. Н. и Н. В. Н. , че следва в едномесечен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на 80/осемдесет/ лева по сметка на ВКС след което да представят съответния счетоводен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след представяне на документ за внесена държавна такса.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 17.11.2008 г. по гр.д. № 1651 от 2007 г. на Видинския окръжен съд по отношение на УПИ VІІІ-297 от кв.37 по плана на с. “К.”с площ от около 1 000 кв.м. ведно с масивна жилищна сграда с площ от 140 кв.м. , лятна кухня и стопански постройки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: