3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1036/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Р.Р.- пълномощник на В. И. К.,С. К. и И./Г./П. ,против въззивно решение от 24.08.2012 г. по гр.д.№ 130/2008 г. по описа на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 11.12.2006 г. постановено по гр.д. № 908/2005г. на Софийски районен съд,в частта,с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу С. Е. Н.,в качеството му на ЕТ с фирма „В. – С. Н.”,както следва: 1.иск с правно основание чл.108 ЗС за имот пл.№ 1440 по плана на м.”Киноцентъра-1ч”,заедно с построения върху него клуб – ресторант”В.” със застроена площ от 114,52 кв.м.,състоящ се от търговска и складово-обслужваща площ;2.частични искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на гореописания имот за периода 27.06.2003 год.-27.06.2005 год. в общ размер 2160 лв.;3.иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД предявен и срещу Столична община за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба,сключен на 11.12.1997 год.между СО и С. Е. Н.,в качеството му на ЕТ с фирма „В. – С. Н.”,поради липса на предмет.Оставено е в сила и допълнително решение от 20.04.2007 год.,постановено по реда на чл.193 ГПК/отм./
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,тъй като в обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправни въпроси:1.какви са пределите на косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост;2.допустимо ли е съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решение на ПК,постановени по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ,респ.върху решение на първиоинстанционен съд за възстановяване на право на собственост по реда на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ заместващо решение на ПК;3.какво съдържание се влага в понятието”предоставяне на трети лица”като акт на разпореждане,извършен от бившите ТКЗС,ДЗС или създадени въз основа на тях селскостопански организации;4.строителството извършено незаконно след 01.03.1991 год. върху имот подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ,води ли до нищожност на всякакви разпоредителни действия на общината на основание чл.26,ал.1 ЗЗД,като противоречащи на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ;5.когато решението е необосновано и явно решаващия съд е обсъдил превратно и противоречиво безспорни писмени доказателства,какъв е пътя на защита,при положение,че това е въпрос на разглеждане на делото по същество и преценка на доказателствата.
Ответниците по касация не взимат становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела.Касационната жалба е подадени на 23.10.2012 год.,т.е.след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в посочената й редакция. При наличието на обективно съединени искове, всеки от тях следва да отговаря на посочения критерий. Меродавно за допустимостта на обжалването е цената на отделните обективно съединени искове, а не сбора от цената на всички искове. В конкретния случай предмета на претенцията по чл. 59 ЗЗД е 2160 лв. Размерът на цената на искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото/ л.8/ е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота. Искът е предявен на 01.07.2004 г., поради което по отношение определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота,т.е. 2262,33 лв. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото.
Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на В. И. К.,С. К. и И./Г./П., против въззивно решение от 24.08.2012 г. по гр.д.№ 130/2008 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :