4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1432/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр.София, 04.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 1432/2013 година
Производство по чл.278, ал.3 от ГПК.
Обжалвано е въззивното определение № 2781 от 13.12.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 976/2012 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 8467 от 30.10.2012 год. по гр.дело № 1947/2012 год. на Благоевградския районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото.
Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката М. С. К. от Б., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, след който срок е депозирана и частна жалба от адвокат Г. А. със същите съображения и двете по съществото на спора като се сочат шест решения (без да се прилагат) относно съдебна практика на Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с две последователни определения № 6329 от 03.08.2012 год. и № 6944 от 05.09.2012 год. исковата молба е оставена без движение от първата инстанция като с три уточняващи молби ищцата не е отстранила нередовностите тъй като липсват фактически твърдения за допустимостта на иска по чл.26 от ЗЗД, поради което е върната, а производството-правилно прекратено.
С разпореждане № 15 от 16.01.2013 год. Председателят на ІV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнал преписка вх.№ 590 от 11.01.2013 год. на Благоевградския окръжен съд понеже частната касационна жалба не отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл.274 и сл. от ГПК понеже не е приложено изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, частната касационна жалба не е приподписана от адвокат и не е приложено адвокатско пълномощно, което да обхваща процесуално представителство пред настоящата инстанция, за което е получила съобщение, връчено й лично на 30.01.2013 год.
Видно от съдържанието на частна касационна жалба вх.№ 350 от 04.02.2013 год., депозирана от адвокат А. същата възпроизвежда нередовната такава на страната с вх.№ 3816 от 21.12.2012 год. без да се сочат основания за допустимостта й.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Благоевградския окръжен съд с № 2781 от 13.12.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 976/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: