1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 19.03.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 1155 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв.Д.Д.-пълномощник на И. С. Ц., срещу определение от 19.09.2012 год. по ч.гр.д. № 8738/2012 г., по описа на СГС, ТО, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 20.03.2012 г., постановено по гр.д. № 2508/2007 г., по описа на СРС, 31 с-в,в частта, с която е прекратено производството по предявения иск за признаване за установено право на собственост на по ? ид.ч.от следните недвижими имоти,находящи се в триетажна жилищна сграда,застроена на площ от 134 кв.м.,а именно : 1/12 ид.ч. от южния ап. на първия/партерен/етаж;северния ап.;вътрешна къща в двора от 46 кв.м.;южния ап.на втория етаж; апартамент на третия етаж,състоящ се от пет стаи и сервизни помещения,както и 1/3 от 7,25/35 ид.ч. от първия и втория етаж от жилищна сграда,находяща се на [улица] със съответните ид.ч. от общите части на сградата,мазето и тавана,като недопустимо.
Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезите на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за противоречие на принципа за установяване на обективната истина.
Ответникът по частната касационна жалба – Б. Ц. в подадения в срок писмен отговор, моли същата да бъде оставена без уважение, по подробно изложени съображения.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Жалбоподателят не е формулирал изрично конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При излагането на същия, по същество смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото в изложението по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на последния /чл. 281 т. 3 ГПК/, но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, на наведеното по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК основание.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава жалбоподателят, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесуалният въпрос, по който са се произнесли съдилищата и който е от значение за изхода на конкретното дело е наличието на правен интерес, като една от процесуалните предпоставки за допустимост на установителния иск за материално право по чл. 97 ГПК/отм./. По отношение на този въпрос е налице трайна и безпротиворечива съдебна практика, в смисъл, че е налице интерес от предявяването му, ако с него ще се постигне целения резултат и не ще се наложи да се води друг иск за постигане на този резултат,какъвто не е настоящия случай.Действително жалбоподателят е законен наследник на родителите си,което право не му е било оспорено.В случая обаче наследство не съществува,тъй като приживе както баща му С. Ц.,така и майка му К. Ц. са се разпоредили със собствеността си.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените разноски в настоящето производство в размер на 100/сто/лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 19.09.2012 год. по ч.гр.д. № 8738/2012 г., по описа на СГС, ТО ,по частна касационна жалба на И. С. Ц..
ОСЪЖДА И. С. Ц. да заплати на Б. С. Ц. направените разноски в настоящето производство в размер на 100/сто/лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: