1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 29.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 477/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. П. от [населено място], чрез пълномощника й адв.С. Д. срещу решение от 29.2.2012 г, постановено по гр.дело № 2136/2011 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е оставено в сила решение № 3296/20.7.2011 г на Районен съд-Варна, 35 състав, постановено по гр.дело № 4712/2009 г.С първоинстанционното решение Варненски районен съд, 35 състав е отхвърлил като неоснователен предявеният от Ц. П. П. срещу Х. П. Ц., П. С. П. и П. Х. Б. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ : втори етаж на жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица] площ по скица 365 кв.м и стар идентификатор № …., кв….. по плана на[жк], с настоящ идентификатор №……, при граници : имот с идентификатор №…., имот с идентификатор № ….., имот с идентификатор №….. и имот с идентификатор № ……, ведно с ? ид.част от избите и стопанските постройки, ? ид.част от общите части на сградата и 1/4 ид.част от правото на строеж върху държавно дворно място, цялото с площ от 750 кв.м.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че във въззивното решение съдът не е съобразил задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени с отменителното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, не е взел предвид показанията на разпитания свидетел и въобще не е обсъдил приетата по делото съдебно- графологическа експертиза.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторът Ц. П. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото- чл.280 т.3 ГПК, а именно : 1/Активно легитимирана ли е ищцата по предявения иск в качеството си на собственик по силата на валидно сключен договор с ОбНС, изменен с писмо № 19-У-Ц-З/7Г от 21.9.1983 г на председателя на ОбНС ; 2/Налице ли е валиден административен акт, по силата на който ответниците да владеят имота на правно основание ; 3/След като е назначил съдебно-графологическа експертиза, следвало ли е въззивния съд за я обсъди в мотивите на своето решение.
Ответниците по касационната жалба Х. П. Ц., П. С. Ц. и П. Х. Б. чрез пълномощниците им адв.Р. и Ф. от ВАК вземат становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване.Претендират направените пред касационната инстанция разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби са допустими – подадени са в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване.Във връзка с релевираното основание по чл.280 т.3 ГПК изложението не съдържа формулиран въпрос-материалноправен или процесуалноправен, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.И трите поставени въпроса-относно наличието на активната и пасивна материално-правна легитимация по предявения иск, както и относно твърдението за игнориране заключението на съдебно-графологическата експертиза, приета по делото, имат отношение към правилността на обжалвания съдебен акт, но не и към предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподатката дължи на ответниците направените от тях разноски пред настоящия съд в размер на 600 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК..
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.2.2012 г, постановено по гр.дело № 2136/2011 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 1 състав.
ОСЪЖДА Ц. П. П. да заплати на Х. П. Ц., П. С. Ц. и П. Х. Б. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: