2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 06. 08. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 928/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на адв.Н.А. и адв.Кр.Т. – пълномощници на Г. Х. К. и на адв.Бр.Б. – пълномощник на М. М.,И. М.,Р. Р.,Д. К.,М. К.,Ф. Ц.,Г. Ц.,Р. Д.,Г. Д.,Е. В.,С. Ц. и А. П. срещу въззивно решение № 441 от 11.04.2011 год.на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 397/2010 год.,с което е потвърдено решение № 3763 от 14.12.2009 год.по гр.д.№ 5514/2006 год. на Районен съд – Варна,с което е допуснал да бъде извършена съдебна делба на жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо съсобствен парцел с №… в кв…. по плана на 10-ти м.р., одобрена регулация със заповед № Р-176/28.09.1994г. на Кмета на [община] при площ от 315 кв.м, в която са изградени следните обекти: 1. Офис №1, със застроена площ от 29,05 кв.м: от север двор, от изток вход, от юг гаражи №2 и №3, от запад склад №1; 2. магазин №1, със застроена площ от 42,90 кв.м: от север калкан, от изток фасада [улица], от юг магазин № 2, от запад входно стълбище; 3. магазин №2, със застроена площ от 16,28 кв.м: от север магазин №1, от изток фасада [улица], от юг магазин №3, от запад входно стълбище; 4. магазин №3, със застроена площ от 21,25 кв.м.: от север магазин №2, от изток фасада 1.“Б.“, от юг фасада на [улица], от запад вход; 5. търговска площ №1 /Гараж №1/,застроена площ от 42,85 кв.м.: от изток търговска площ №2, от север двор, от запад калкан, от юг офис №1; 6. търговска площ №2/Гараж №2/, със застроена площ от 33,60 кв.м.: от север офис №1,от изток търговска площ №3, от юг фасада, от запад търговска площ №1; 7. търговска площ №3 /Гараж №3 със склад/, със застроена площ от 33,70 кв.м.: от север офиc №1, от изток вход, от юг фасада, от запад търговска площ №2; 8. апартамент№1, находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 93,01 кв.м.: от север двор, от изток входно стълбище, от запад калкан, от юг фасада; 9. апартамент №2, находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 54,85 кв.м.: от север апартамент №1 ,от изток апартамент №3, от юг фасада; 10. апартамент №3 ,находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 56,60 кв.м.: от север апартамент №4, от изток фасада, от юг фасада, от запад апартамент №2; 11. апартамент №4, находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 61,64 кв.м.: от север калкан, от изток фасада, от юг апартамент №3, от запад входно стълбище; 12. апартамент №5, находящ се на втори жилищен етаж със застроена площ от 91,03 кв.м.: от север двор, от изток апартамент №6, входно стълбище, от запад калкан, от юг фасада; 13. апартамент №6, находящ се на втори жилищен етаж със застроена площ от 54,85 кв.м.: север апартамент №5 и входно стълбище, от изток апартамент №7, от юг фасада; 14. апартамент №7, находящ се на втори жилищен етаж със застроена площ от 56,60 кв.м.: от север апартамент №8, от изток фасада, от юг фасада, от запад апартамент №6; 15. апартамент №8, находящ се на втори жилищен етаж със застроена площ от 61,64 кв.м.: от север калкан, от изток фасада, от юг апартамент №7, от запад входно стълбище; 16. апартамент №9, находящ се на трети жилищен етаж със застроена площ от 90,93 кв.м. : от север двор, от изток входно стълбище, от запад калкан, от юг фасада; 17. апартамент №10, находящ се на трети жилищен етаж със застроена площ от 50,45 кв.м.: от север входно стълбище, от изток апартамент №11, от юг фасада, запад апартамент №9; 18. апартамент №11, находящ се на трети жилищен етаж със застроена площ от 61,00 кв.м.: от север апартамент №12, от изток апартамент №10, от юг фасада, запад апартамент №9; 19. апартамент №12, находящ се на трети жилищен етаж със застроена площ от 61,64 кв.м.: от север калкан, от изток фасада, от юг апартамент №11, от запад входно стълбище; 20. апартамент №13, находящ се на четвърти жилищен етаж със застроена площ от 78,62 кв.м.: от север двор, от изток входно стълбище, от запад калкан, от юг фасада; 21. апартамент №14, находящ се на четвърти жилищен етаж със застроена площ от 44,46 кв.м.: от север входно стълбище, от изток апартамент №11, от юг фасада, от запад апартамент №9; 22. апартамент №15, находящ се на четвърти жилищен етаж със застроена площ от 60,1З кв.м.: от север апартамент №12, от изток апартамент №10, от юг фасада, от запад апартамент №9; 23. апартамент №16, находящ се на четвърти жилищен етаж със застроена площ от 57,03 кв.м.: от север калкан, от изток фасада, от юг апартамент №11, от запад входно стълбище между съделителите при следните квоти: за Е. П. П. – 21/315 ид.ч., за Д. С. С. – 21/315 ид.ч., за Р. С. П. – 21/315 ид.ч., за С. Т. Я. – 21/315 ид.ч., за М. П. Т. – 21/315 ид.ч.; за Ц. Х. Д. в СИО със С. Г. Д. – 10/315 ид.ч.; за В. Ц. Д. – 20/315 ид.ч.; за Р. Н. Р. – 25/315 ид.ч.; за М. Т. М. и И. Д. М. в режим на СИО – 20/315 ид.ч.; за Д. С. К. и М. В. К. в режим на СИО – 18/315 ид.ч.; за Ф. Х. Ц. и Г. Ц. Ц. в режим на СИО – 33/326 ид.ч.; за Р. С. Д. и Г. М. Д. – 33/326 ид.ч.; за Е. М. В. и С. С. Ц. в режим на СИО – 15/315 ид.ч.; за А. А. П. – 30/315 ид.ч.; за С. Т. М. – 6/315 ид.ч., на основание чл. 34 от ЗС, като е изключил от делбата на жилищната сграда, съделителите Н. К. Г.,С. П. Г.,П. Я. К. и М. С. К..
В касационната жалба на Г. Х. К. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи бланкетно основанието на чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: следва ли де се приеме,че постановлението за възлагане на недвижим имот от държавен съдебен изпълнител,влязло в законна сила и вписано в службата по вписванията представлява правно основание по смисъла на чл.77 ЗС,годно да породи правото на собственост за страната върху обекта предмет на възлагане;каква е правната фигура на лицето придобило такива права в делбения процес-съделител или трето лице със самостоятелни права и може ли да се позове на чл.70 ЗС;следва ли това лице да бъде изключено от делбата ведно с обекта,чиято собственост претендира или този обект се дели между всички останали съделители. Твърди , че му е нарушено правото на защита с конституирането едва във въззивната инстанция.Позовава се на решения на ВКС.
В касационната жалба на М. М.,И. М.,Р. Р.,Д. К.,М. К.,Ф. Ц.,Г. Ц.,Р. Д.,Г. Д.,Е. В.,С. Ц. и А. П. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочат основанието на чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите относно оспорване истинността на документ – нотариален акт;за причините за липса на оспорване в първото по делото заседание;за оборване на материалната му доказателствена сила;по приложението на чл.127,ал.1,изр.1 ГПК/отм./Позовават се на отделни пасажи от съдебни решения на ВКС.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно изложени съображения.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд,въззивният съд е приел,че предмет на делба е жилищна сграда, изградена в съсобствен парцел с № VII-…, кв…. по плана 10-ти м.р.,материализирана в определен минимален вид за самостоятелност,поради което може да бъде обект на делба. Без значение за този извод на съда е обстоятелството, че при изграждането й са допуснати отклонения от одобрения архитектурен проект, след като по отношение на същата не е открита процедура по премахването й. Нещо повече, в хода на производството е налице издаден и акт за узаконяване на изграденото в повече и извършените преустройства, поради което и евентуалната й делба следва да се допусне според фактическото положение на жилищната сграда към момента на постановяване на решението. Приел е,че с оглед въведеното придобивно основание и с оглед насрещните възражения спорните за ефекта на приращението въпроси са относно обстоятелството кога сградата е изградена в груб строеж и отговорите на релевираните възражения за нищожност на сделките, от които ищците черпят права. Съобразявайки липсата на проведено главно и пълно доказване досежно датата на частния документ за формиране на извода на съда, че отразените в него факти отразяват действителното положение към релеватния момент и превеса на доказателства в обратния смисъл, съдът е формирал извод, че покривът на сградата е бил изцяло завършен след м.ноември 2002 год., когато е взето решение за довършването му. При този извод съдът не е обсъждал дали с прехвърлянето на земята на ищците е прехвърлена и част от сградата, а е приел, че такава към момента на сделките не е налице изградена в груб строеж. Относно възражението за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № …от 2000 год., от която ищцата В. Д. черпи права, поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД съдът е приел,че след като представеният документ не е оспорен по надлежния ред, същият се ползва с материална доказателствена сила и обвързва съда, който е длъжен да я зачете. Приел е,че сделките, от които ищците черпят права върху дворното място са действителни и че жилищната сграда, предмет на делба е изградена в „груб строеж” след месец ноември 2002 год. Така, за да се прояви принципа на приращението, е необходимо да не е налице валидно учредено право на строеж в полза на дадено лице, общо заявление до общината с нотариална заверка на подписите на собствениците на земята или договор за групов строеж с реално разпределение на обектите в новостроящата се сграда. Наличието на който и да е от посочените способи би довело до възникване на право на собственост върху постройката в полза на конкретно лице отделно от правото на собственост върху земята. Разгледал е договора за групов строеж от 05.04.1995 год. и е отговорил на въпроса дали същия изключва приложението на принципа на приращението,а именно, че не е налице основание за изключване на принципа на приращението и с изграждане на жилищна сграда в груб строеж същата е станала съсобствена между лицата, притежаващи права на собственост върху дворното място към момента на юридическото й обособяване и при права, съответни на притежаваните от тях от земята. За да определи съделителите е приел,че приобретателите на конкретни обекти от жилищната сграда, в това число и конституираният във въззивното производство Г. К., са ги придобили от несобственик и следва да бъдат изключени от делбата. По отношение на последния това се аргументира с обстоятелството, че придобивният способ, от който черпи права, е производен и съгласно чл.384, ал.2, изр.първо от ГПК /отм./ купувачът по публичната продан придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. [фирма] не е притежавал право на собственост върху възложения с постановлението магазин № 2, поради липса на последващо разпределение на обектите по смисъла на чл.192, ал.4 от ЗТСУ или надлежно учредено право на строеж върху възложения обект.
Релевираното основание от касатора Г. К. за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК не е налице.Изводите на въззивният съд по първия поставен въпрос са в съответствие с представената практика,съгласно която ако длъжникът не е имал права върху имота,то и купувачът не може да придобие такива.Касаторът не е съсобственик с другите съделители,които по приращение са придобили имотите подлежащи на делба,въпреки,че към момента на придобиването е бил добросъвестен,защото ид.ч.от общите части на сградата не подлежат на делба.Конституирането му във въззивната инстанция е в съответствие с ТР № 1/01.2001 год.По последния поставен въпрос съдът не е давал правно разрешение,тъй като касаторът не се е позовал на придобивна давност като способ за придобиване на собственост.
Касаторът не е развил релевантни доводи за наличие на предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като основанието по посочения текст предполага приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, общо твърдяното, че произнасянето на съда ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото не съставлява довод за наличие на разглежданото основание.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите поставени от касаторите М. М.,И. М.,Р. Р.,Д. К.,М. К.,Ф. Ц.,Г. Ц.,Р. Д.,Г. Д.,Е. В.,С. Ц. и А. П.,тъй като не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Въпросите следва да са от значение за формиране на решаващата воля на съда и по тях въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване , а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК .
Освен това в изложението за допустимост на касационното обжалване са формулирани въпроси, които не са правно разрешавани от въззивния съд, не стоят в основата на решаващите изводи и с оглед на това не обуславят крайния изход на спора. Касаторите привързват въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото, и към оплакванията си за неправилност и необоснованост на акта. Така поставени въпросите не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 441 от 11.04.2011 год.на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 397/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: