4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 09.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 918/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Я. от [населено място], чрез пълномощника й адв.Е. И. срещу решение от 24.9.2012 г, постановено по гр.дело № 538/2012 г на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 2250/17.1.2012 г, постановено по гр.дело № 6758/2011 г по описа на Бургаски районен съд.С първоинстанционното решение Бургаски районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на самостоятелен обект в сграда № … с идентификатор….. по кадастралната карта на [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор …… при съседи самостоятелни обекти в сграда : на същия етаж ….., …… под обекта ……, над обекта ……., представляващ апартамент с площ от 40 кв.м в[жк]бл…. вх…., ет…., ап…. с прилежащи части-избено помещение с площ от 2,85 кв.м и 1,785 процента ид.части от общите части на сградата между И. Д. Г. и Н. Ж. Я. при равни делбени части.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответницата по касация И. Д. Г. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника й адв.Г..Подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ.счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС.
Установява се от данните по делото, че И. Д. Г. и П. Я. Я. са сключили брак на 26.8.1984 г, който е прекратен с влязло в сила решение № 21 от 29.1.2009 г по гр.дело № 4257/2008 г на Бургаски районен съд. По време на брака с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № …, т…, рег.№ …, дело №… от ….. г съпрузите са придобили процесния недвижим имот.С влязло в сила решение № 1189 от 11.8.200 г по гр.дело № 8450/2009 г на Бургаски районен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Я. Я. срещу И. Д. Г. иск по чл.21 ал.1 от СК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на имота като придобит по време на брака с лични средства.На 5.9.2010 г П. Я. Я. е дарил на майка си Н. Ж. Я. собствената си 1/2 ид.част от имота, предмет на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е допуснал делба на описаното в исковата молба жилище при равни делбени части.Приел е, че ищцата е собственик по силата на възмездна придобивна сделка, извършена по време на брака й с П. Я., като след прекратяване на съпружеската имуществена общност, поради развод бившата съпруга е получила 1/2 ид.част на основание чл.19 от СК /отм/, а ответницата е придобила останалата 1/2 ид.част по дарение от сина си.
Касаторът е формулирал следните въпроси, уточнени от съда съобразно обстоятелствената част на изложението : 1/Допустимо ли е в делбеното производство да бъде предявен иск по чл.23 ал.2 от СК след като със влязло в сила решение искът по чл.23 ал.1 от СК е отхвърлен като неоснователен, 2/ Допустимо ли е страната да направи възражение за давност за първи път пред въззивната инстация и да поиска събирането на гласни доказателства за установяване на твърденията си или искането е преклудирано по смисъла на чл.266 от ГПК.Подържа се, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 4.1.2001 г на ВКС по т.дело № 1/2000 на ОСГК и Тълкувателно решение № 1 от 6.8.2012 г по т.дело №1/12 г, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Сочените процесуално-правни въпроси, с оглед на които касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване, при поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК, не може да обусловят извод за допустимост на касационното обжалване.
По първия въпрос.
Придобитите от съпрузите по време на брака вещни права съставляват основата на съпружеската имуществена общност или бездялова съсобственост.Съвместния принос на съпрузите се предполага до доказване на противното.Презумпцията е оборима.Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 от СК, когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК.Правната възможност да искат признаването на пълна или частична трансформация принадлежи на съпрузите, които единствено са процесуално-правно легинимирани по исковете по чл.21 СК /отм/, чл.23.Тази правна възвможност не принадлежи на трети лица.Касаторката-майка на бившия съпруг не е легитимирана да противопоставя в делбеното производство възражение за трансформация на лични средства в придобитото по време на брака семейно имущество.Посочената от нея съдебна практика не визира нито един случай на подобно възражение, релевирано от трето на съпружесктата имуществена общност лице.Поради това приложената практика е неотносима към настоящата хипотеза и позоваването на нея е неприемливо, още повече въпросът дали жилището е СИО е разрешен с влязло в сила съдебно решение по чл.21 от СК и пререшаването му в делбения процес е недопустимо.
По втория въпрос.
Съгласно ТР № 1 от 4.1.2001 г на ВКС по тълк.дело № 1/2000 г на ОСГК е допустимо възражение за давност да бъде направено за първи път пред въззивната инстанция.С влизане в сила на новия ГПК, считано от 1.3.2008 г следва да се приеме, че т. 6 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. на
ОСГК, ВКС относно възражението за прихващане не се прилага.
Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131,
ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път предвъззивния съд.Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.Същите могат да се въведат за пръв път пред въззивната инстанция, ако страната поради нарушение на съдопроизводствените правила /напр.нарушаване правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция.В разглеждания случай такива възражения не се сочат, следователно заявеното от касаторът едва пред въззивния съд възражение за давност не следва да бъде обсъждано, а посоченото ТР № 1 от 6.8.2012 г по тълк.дело № 1/2012 е неприложимо.
Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от СК.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правните въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице.
Предвид изхода на спора пред надстоящата инстанция касаторът Н. Я. следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация, направените от нея разноски за един адвокат в размер на 1000 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.9.2012 г, постановено по гр.дело № 538/2012 г на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Н. Ж. Я. със съдебен адрес : [населено място], [улица], ет.1 чрез адв.Е. И. да заплати на И. Д. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: