2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 896/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр.София, 30.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 896/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 6173 от 10.09.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 9536/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав, с което е оставена без уважение жалбата на М. И. И. срещу решението от 20.02.2012 год. по гр.дело № 9536/2012 год. на Софийския районен съд, 88-ми състав за оставяне без уважение молбата й с вх.№ 18019/22.08.2011 год., с която е направено искане за назначаване на управител на оставеното наследствено имущество от В. Т. Ц., починал на 11.10.2010 год.
Недоволна от въззивното решение е касаторът М. И. И., представлявана от адвокат А. Ж., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК тъй като е незаконосъобразно, недопустимо, нищожно, защото е в противоречие с ППВС № 2/1967 год. относно формата и съдържанието на съдебните актове и поради липса на съдебна практика по настоящия казус счита, че настоящата инстанция следва да се произнесе по следните въпроси от значение за развитие на правото:
– „Допустимо ли е лице живяло на съпружески начала във фактическо съжителство да инициира производство по чл.59 ЗН”;
– „Притежават ли лицата, живели на семейни начала с починалото лице процесуална легитимация за започване на производство по чл.59 ЗН”;
– „В открито или закрито заседание следва да се разгледа производството пред въззивната инстанция”;
– „Дължи ли съдът съдействие на лицето образувало производство по чл.59 от ЗН за установяване на действителните наследници на починалото лице при неточно водене на регистрите за гражданско състояние и следва ли съдът служебно да събира доказателства в тази насока с оглед защита на правата на гражданите”.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост и като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да остави жалбата без уважение въззивният съд е приел, че в охранителното производство по реда на чл.530 и сл.ГПК, каквото е производството по чл.59, ал.1 ЗН не може да се разрешава гражданскоправен спор на молителката с евентуални наследници по закон извън страната тъй като в поисканото удостоверение и издадено от Столична община са вписани наследници по закон – сестрите Ц. Т. М. и Р. Т. Ц. като първата е оспорила молбата и твърденията, че молителката е живяла на съпружески начала с покойния й брат. Отчетено е, че дори и при доказване на фактическо съпружеско съжителство молителката не е измежду тези, които биха имали право на наследство, за да оспорва кръга от наследници още повече, че последните са с известно местожителство и са поели управлението на наследственото имущество. Взето е предвид, че съгласно чл.59, ал.1 ЗН, когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересованите, назначава управител на наследството, което в случая не е налице, а в производство по чл.538 във връзка с чл.278 ГПК е постановен в закрито заседание допустим съдебен акт.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Отделен е въпросът, че обжалваното решение е валиден съдебен акт и позоваването на ППВС № 2/1967 год. е несъстоятелно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд № 6173 от 10.09.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 9536/2012 год. по описа на ІV-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ