2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 915/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр.София, 30.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 915/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1251 от 10.07.2012 год., постановено по гр.дело № 1523/2012 год., с което е отменено решение № 588/17.02.2012 год. по гр.дело № 4309/2011 год. на Пловдивския районен съд, 13 състав в частта, в която в самостоятелен дял на Е. А. И. е разпределен дял 1 по вариант 1 на допълнителното заключение на СТЕ на в.л.Й.Й.: ПИ с … ……-урбанизирана територия с площ 1300 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], общ.П. при граници и съседи: ……..; ……; …….; …….; …….. В самостоятелен дял на М. Р. Х. е разпределен дял ІІІ по вариант 1 на СТЕ на в.л.Й.Й.: ПИ с…. …….-урбанизирана територия с площ 300 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], общ.П. при граници и съседи:…….; ……; …….; ……. В общ дял в режим на СИО на Т. Н. Г. и Л. Г. Г. е разпределен дял ІІ по вариант 1 на СТЕ на в.л.Й.Й.: ПИ с ………-урбанизирана територия с площ 1000 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], общ.П. при граници и съседи: …………..; ………; ……..; ………… и вместо него в тези части е постановено друго за изнасяне на публична продан на основание чл.348 ГПК следния недвижим имот: поземлен имот с ИД………-по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.П., одобрен със Заповед РД-……./……. год. на Изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица], с площ 2600 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, със съседи – поземлени имоти с идентификатори:……..; ……..; ……..; ………; ………; …….. при първоначална цена 104 000 лева като след извършване на проданта съделителите следва да получат от продажната цена както следва: 1300/2600 за Е. А. И., 1000/2600 за Т. Н. Г. и Л. Г. Г. – в режим на СИО и 300/2600 за М. Р. Х..
Недоволни от въззивното решение са касаторите Т. Н. Г. и Л. Г. Г., двамата от [населено място], представлявани от адвокат М. Т., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
Материалноправни въпроси:
1. „Допустима ли е поделяемост на поземлен имот/ПИ/, с образуван на нови ПИ, когато няма приложена първа регулация”;
2. „В този случай приложими ли са разпоредбите на ЗУТ относно изискванията за площ на новообразуваните ПИ”;
3. „Приложими ли са разпоредбите на ЗУТ относно изискванията за площ и лице на новообразуваните при делбата ПИ, за които няма първа регулация, с оглед характера на предвиденото застрояване по устройствения план в населеното място”.
Процесуалноправният въпрос е: „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо не ги приема, защо обосновава мотивите си, съответно решението само на някои от събраните по делото доказателства”.
От ответника по касация Е. А. И. от [населено място], представляван от адвокат В. К.-Б. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Ответницата по касация М. Р. Х. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложенията основания за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е съобразил, че с оглед становище изх.№ …. от ……. год. на Главния архитект на Община-П. след разглеждане от ЕСУТ при общината с протокол №…., т…. от ……… год. е прието, че за делбения поземлен имот с идентификатор …….. по кадастралната карта на П. няма приложена първа регулация и не отговаря на условията за „урегулиран поземлен имот” съгласно § 5, т.11 от ДРЗУТ, не са налице необходимите и достатъчни условия да се изготви становище за поделяемост по чл.201, ал.1 ЗУТ. Взето е предвид заключението на приетата съдебно-техническа експертиза от 25.10.2011 год. и в двата й варианта, при които процесния ПИ от 2600 кв.м. се разделя на три части: от 1300 кв.м., 1000 кв.м. и 300 кв.м. като и в двата варианта делът от 300 кв.м. не отговаря на кумулативните изисквания на чл.19 ЗУТ за минимум повърхнина и лице най-малко 14 м към улица и понеже няма приложена регулация имотът няма излаз на улица. Направен е извод, че тъй като в момента делбеният ПИ не отговаря на условията за УПИ съгласно § 5, т.11 ДР ЗУТ следва да се възприеме като един обект за делба понеже не може да бъде изследван за неговата поделяемост – за това с оглед броя на съделителите и съгласно чл.348 ГПК спорът е решен по същество като делбата е извършена с изнасяне на публична продан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Представените определения на Върховния касационен съд № 26 от 19.01.2009 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на І-во гражданско отделение и № 109 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 12/2009 год. на ІІІ-то гражданско отделение са постановени в производство по допустимост на основание чл.288 ГПК, поради което не могат да бъдат съобразени.
В решение № 19 от 26.02.2010 год. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.дело № 4/2010 год. липсва заверка, че е влязло в сила – за това не следва да се обсъжда за противоречива практика;
Решение № 289 от 08.07.2009 год. по търговско дело № 523/2009 год. на Варненския окръжен съд е по иск с правна квалификация чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД за предаване държането на недвижим имот и е свързано с приложението на чл.20, чл.26, ал.4, изр.1, предл.1, чл.87, ал.4 ЗЗД във връзка с чл.12, чл.236, ал.2 и чл.271, ал.1 ГПК.
Останалите приложени решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 147 от 17.03.2009 год. по гр.дело № 1069/2008 год. на ІІ-ро гражданско отделение е по иск с правна квалификация чл.108 ЗС и при друг процесуален ред ГПК от 1952 год.;
Решение № 80 от 26.02.2009 год. по гр.дело № 119/2008 год. на ІІ-ро гражданско отделение е отменително и е свързано с разпределение на семейно жилище след развод;
Решение № 281 от 16.04.2010 год. по гр.дело № 12/2009 год. на ІІІ-то гражданско отделение касае трудов спор за присъждане обезщетение за вреди от ексцес на професионално заболяване на основание чл.200 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1251 от 10.07.2012 год., постановено по гр.дело № 1523/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: