4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 655
София, 17.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУАЛА БАЛЕВСКА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6746/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. К., Й. И. К., И. Л. К. и А. Л. К. от [населено място] чрез пълномощника им адв.Н. А. срещу въззивното решение № 1393 от 16.7.2013 г, постановено по гр.дело № 1667/2012 г на Пловдивски окръжен съд, 14 състав, с което е отменено решение от 28.12.2010 г по гр.дело № 3894/2007 г по описа на Пловдивски районен съд, 10 състав и са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу [община] искове по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ за признаване за установено правото на собственост на ищците върху имот от 2400 кв.м, които са част от имот пл.№ 861, кв.53-стар, 32-нов по плана на [населено място] от 1955 г,[жк], [населено място], като целия имот от 5858 кв.м.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуален закон.Подържа се, че не са изпълнени задължителните указания, дадени с решение № 180 от 28.5.2012 г по гр.дело № 4/12 г на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение като не е изследван въпроса относно наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възстановяване по силата на закона на правото на собственост върху имота на основание чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторите подържат, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – по материалноправния въпрос следва ли да се проведе административна процедура по възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ и представляват ли съществуващите временни постройки осъществено мероприятие, съставляващо пречка за възстановяване правото на собственост на посоченото основание възивното решение обективира произнасяне по начин, който не е съобразен със задължителната практика на ВКС, а именно- ТР № 6/05 г от 10.5.2006 г на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба- [община] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.Изложените в касационната жалба основания, касаят правилността на обжалваното решение, а не допустимостта на касационно обжалване.Подържат, че касаторите не са формулирали материално или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и не е налице противоречие на въззивното решение с ТР № 6/10.5.2006 г на ОСГК на ВКС.
От данните по делото се установява следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени при условията на субективно съединяване положителни искове за собственост с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/, предявени от Б. А. К., Й. И. К., И. Л. К. и А. Л. Д. срещу [община].В исковата молба ищците подържат, че са наследници на Т. Л. К. и А. Р. К..На 24.12.1954 г Т. Л. К. е закупила нива от 5, 858 кв.м в землището на [населено място], местност.”Сарая-Терзиите”/С. кър”/, при съседи : път, наследници на Т. К., имот на черквата „С. П. и П.” и Л. Д. П., която включва нива от 1770 кв.м пл.№ 58 по плана на града при граници : от две страни път, общинска мера и Л. П. и част от нива от 22 дка в същото землище и местност, при съседи на цялата нива : път, мера, К. К., И. Ф. и Й. Г..Продажбата е обективирана в нотариален акт № 59, т 4, дело № 4130/1954 г.Т. Л. К. е починала на 12.7.1965 г и е оставила за наследници по закон : съпруг А. Р. К.-починал на 21.6.2000. г, син Л. А. К. и дъщеря Б. А. К..Подържа се, че по кадастралния план от 1955 г имотът е бил заснет с пл.№ 861 в кв.16 и е включен в парцели V и VI.В периода 1957-1958 г Т. Л. К. извършила разпоредителни сделки, с които прехвърлила на трети лица общо 1 330 кв.м, а през периода 1965-1968 г за благоустройствени мероприятия по ЗПИНЧ от целия имот били отчуждени общо 2070 кв.м.Реално държавата завзела по-голяма площ, за която не била проведена отчуждителна процедура.Подържат, че част от имота на наследодателите им от 2400 кв.м останала свободна от отчуждаване и от проведени благоустройствени мероприятия.Тази част била неправомерно отнета от държавата.За нея ищците не са обезщетени по надлежния ред.Към момента на влизане в сила на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ /обн.ДВ бр.107/97 г/ тези 2400 кв.м от имота са се намирали в патримониума на [община].Следователно реституцията им е настъпила по силата на закона, при наличието на всички изискуеми предпоставки за възстановяване правото на собственост при условията на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ.
С решение от 28.12.2010 г, постановено по гр.дело № 3894/2007 г, Пловдивски районен съд, 10 граждански състав е признал за установено по отношение на [община], че Б. А. К., Й. И. К., И. Л. К. и А. Л. Д. са собственици на основание наследяване от Т. Л. К. и А. Р. К. на 2400/5858 ид.части от имот пл.№ 861, кв.53-стар, 32-нов, по плана на [населено място]-кв.”Х. С.” от 1955 г, с площ от 5858 кв.м.С решение № 521 от 11.4.2011 г, постановено по гр.дело № 509/2011 г, Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия е отменил решението на Пловдивски районен съд и е отхвърлил исковете по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ като неоснователни.
С решение № 180/28.5.2012 г, постановено по гр.дело № 4/12 г Върховният касационен съд на РБ, Второ гражданско отделение е обезсилил решение № 521/11.4.2011 г по в.гр.дело 509/11 г на Пловдивски окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане с указания да бъде отстранена констатираната нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие на обстоятелствената част и петитума на предявените искове и индивидуализиране на имота, предмет на настоящия правен спор, чрез посочване на площта, за която се подържа, че е свободна и незасегната от мероприятия, по отношение на която следва да бъдат преценявани предпоставките за възстановяване на правото на собственост при условията на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ.
С обжалваното въззивно решения съдът е приел, че исковете по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ са неоснователни, тъй като наследодателите на ищците са били надлежно обезщетени към момента на отчуждаването на имота, чрез изплащане на парично обезщетение, което няма данни да е върнато, поради което и на основание чл.6 ал.1 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ ищците не могат да претендират отмяна на решенията за отчуждаване.Освен това не се установява от цялата отчуждена от ТКЗС [населено място] нива, каква част е била бивша собственост на наследодателите на ищците и къде се е намирал техния имот в размите на отчуждените от кооперацията общо 203 639 кв.м.
Мотивите на въззивния съд по приложението на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ са в противоречие с ТР № 6/05 г от 10.5.2006 г на ОСГК на ВКС.Налице е касационното основание по чл.280 ал.1 от ГПК поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато по материалноправния следва ли да се проведе административна процедура по възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ.
Вторият материалноправен въпрос „представляват ли съществуващите в имота временни постройки и бараки осъществено мероприятие, съставляващо пречка за възстановяване правото на собственост на посоченото основание” не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд изобщо не е засегнат в мотивите на обжалваното решение, поради което по него касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
В. от горното, Върховният касационен съд , Първо гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1393 от 16.7.2013 г, постановено по гр.дело № 1667/2012 г на Пловдивски окръжен съд, 14 състав.
Указва на касаторите Б. А. К., Й. И. К., И. Л. К. и А. Л. Д. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 87, 50 лв, като в едноседмичен срок представят доказателства за внасянето й.
В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва на Председателя на Първо ГО за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.