2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2587/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 26.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2587/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение с № 889/06.02.2015 год. по в.гр.дело № 11928/2013 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав, с което е
– отменено решението от 08.08.2011 год. по гр.дело № 22936/2009 год. на Софийския районен съд, 39 състав в частта, с която е признато за установено по иска на А. М. А., Л. В. А. и М. А. А. срещу Т. В. М., че споразумението от 17.11.2003 год. е нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД /липса на съгласие/ в частта, с която са отхвърлени предявените от А. М. А., Л. В. А. и М. А. А. срещу Т. В. М. искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението върху част от парцел Х с площ от 460 кв.м., при граници по буквите АБВГДЕА съгласно скицата на л.15 от делото от дворно място в [населено място], цялото с площ от 3 619 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 544, м.”Чепински път”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад.план от 1997 год. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 год., представляващ парцел Х по парцеларния план на стопанския двор, част от УПИ І – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на [населено място], приет с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001 год., при граници: от четири страни улици по осови точки 211, 212, 214, 217 и 218 и за осъждане на ответника Т. В. М. да премахне оградата, поставена от него по буквите АБВ съгласно скицата на л.15 от делото и дворното място, находящо се в [населено място], цялото с площ от 3 619 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 544, м.”Чепински път”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад.план от 1997 год. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 год., представляващ парцел Х по парцеларния план на стопанския двор, част от УПИ І – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на [населено място], приет с решение № 34 по протокол № 32/20.12.2001 год., при граници: от четири страни улици по осови точки 211, 212, 214, 217 и 218, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 665,87 лева, и вместо него е постановено друго за
– признаване за установено по отношение на Т. В. М., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 5, адв.Я., че А. М. А., ЕГН [ЕГН], Л. В. Аржентинска, ЕГН [ЕГН] и М. А. А., ЕГН [ЕГН] и тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, офис 1 – адв.И., са собственици на следния недвижим имот: реална част от поземлен имот с пл.№ 544, целият с площ от 3 619 кв.м., м.”Чепински път”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад.план от 1997 год. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 год. /парцел Х по парцеларния план на стопанския двор/, част от УПИ І – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на [населено място], приет с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001 год., която част е означена с жълт цвят на сини точки, по букви АБВГДЕА, поставени от съда, на скицата на вещите лица към тричленната експертиза по гр.дело № 22936/2009 год. по описа на СРС, 39 състав, която е неразделна част от решението и
– е осъден Т. В. М., ЕГН [ЕГН] да предаде на А. М. А., ЕГН [ЕГН], Л. В. Аржентинска, ЕГН [ЕГН] и М. А. А., ЕГН [ЕГН] владението върху следния недвижим имот: реална част от поземлен имот с пл.№ 544, целият с площ от 3 619 кв.м., м.”Чепински път”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад.план от 1997 год. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 год. /парцел Х по парцеларния план на стопанския двор/, част от УПИ І – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на [населено място], приет с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001 год., която част е означена с жълт цвят на сини точки, по букви АБВГДЕА, поставени от съда, на скицата на вещите лица към тричленната експертиза по гр.дело № 22936/2009 год. по описа на СРС, 39 състав, която е неразделна част от решението
– с осъждане на основание чл.109 ЗС Т. В. М., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 5, адв.Я., да преустанови действията, с които пречи на А. М. А., Л. В. А. и М. А. А. и тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, офис 1 – адв.И., да използват собствения си имот – реална част от ПИ № 544, целият с площ от 3 619 кв.м., м.”Чепински път”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад.план от 1997 год. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 год. /парцел Х по парцеларния план на стопанския двор/, част от УПИ І – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на [населено място], приет с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001 год., като премахне частта от плътната ограда от метални платна, попадаща в ПИ № 544 – по букви АБ от скицата на вещите лица към тричленната експертиза по гр.дело № 22936/2009 год. по описа на Софийския районен съд, 39 състав, която е неразделна част от решението.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Т. В. М., представляван от адвокат Р. Х. Р., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпросите:
Процесуалноправни въпроси:
1. „За задължението на въззивния съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора като обсъди всички събрани по делото релевантни доказателства”;
2. „Относно преценката на факти от съда, свързани с наличие на специални знания с оглед обосновка на съответния извод”;
3. „Относно разпределянето на доказателствената тежест между страните в производството по иск по чл.108 от ЗС”;
Материалноправни въпроси:
1. „Относно правомощието и задължението на въззивния съд служебно да приложи императивна материалноправна норма”;
2. „Относно доказателствената сила на неоспорен акт за общинска собственост”.
От ответниците по касация А. М. А., Л. В. А. и М. А. А., представлявани от адвокат В. И. И., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че за [населено място] няма приета кадастрална карта, поради което установяването на грешки или непълноти в кадастъра между двата поземлени имота е следвало да се извърши по реда на чл.86 от ППЗТСУ. Взето е предвид подписаното споразумение от 17.11.2003 год., с което страните са декларирали единствено съгласие къде да минава границата между двата имота ПИ № 544 и имот № 106010, че същото няма вещнопрехвърлителен ефект понеже няма за предмет разпореждане с недвижим имот или на реално определена част от ПИ при условията, предвидени в чл.17 от ЗУТ. Отчетено е, че по силата на § 6, ал.6 от ПР на ЗУТ(отменен „Държавен вестник, брой 36/30.04.2004 год.) отстраняването на непълноти или грешки в кадастъра се извършват по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ, а по делото не са представени доказателства за съставен по надлежния ред акт за непълноти и грешки в кадастралния план както и да е издадена заповед по чл.90 от ППЗТСУ. Направен е извод, че посоченото споразумение не е нищожно.
По иска с правна квалификация чл.108 от ЗС е прието, че А. М. А., Л. В. Аржентинска и М. М. А. са спечелили търг за краварник с прилежащите се общи части от комуникационната система на обект „Ферма Н.” и прилежащата земя (парцел Х) съгласно парцеларния план на кравеферма [населено място] както е по протокол № 54/24.06.1994 год. на Ликвидационния съвет на ТКЗС-кв.Б., при което е спазен чл.48, ал.8 и чл.48а от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ като имотът по договора за продажба от 07.07.1994 год. е идентичен с имот пл.№ 544, заснет и нанесен в одобрения на 10.12.2001 год. кадастрален и регулационен план както е по нот.акт № 55, том І, нот.дело № 50/1998 год., при отчитане и заключенията на техническите експертизи.
Относно имота на Т. В. М. е съобразено, че е земеделска земя, граничеща със стопанския двор – ферма Н., при което липсват доказателства, че Столична община е собственик на имота, прехвърлен по договор за замяна на праводателя му – негов баща – за това искът за ревандикация на спорната реална част от ПИ № 544 е уважен.
По иска с правна квалификация чл.109 от ЗС е съобразено, че Т. В. М. е поставил плътна ограда от метални платна (без строителни книжа) на границата на двата имота съгласно местоположението им по скицата към споразумението от 17.11.2003 год. като процесната реална част от ПИ № 544 е присъединена към неговия имот и е в негово владение, поради което с оглед основателността на иска по чл.108 от ЗС е направен извод за основателност на иска по чл.109 от ЗС понеже оградата пречи пълноценно да се упражнява правото на собственост.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не противоречи на представените решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.290 от ГПК, които касаят различна фактическа обстановка:
На Гражданска колегия:
Решение № 393/01.10.2010 год. по гр.дело № 4703/2008 год. на второ отделение се отнася до правомощията на въззивния съд с оглед ТР № 1/2001 год., но по иск с правна квалификация чл.53, ал.2 от З.;
Решение № 149/12.06.2013 год. по гр.дело № 647/2012 год. на четвърто отделение е свързано с приложението на чл.5, ал.2 от ЗОС, доказателствената сила на актовете за общинска собственост и доказателствената тежест при оспорването им;
На Търговска колегия, второ отделение:
Решение № 152/13.09.2011 год. по гр.дело № 950/2009 год. касае иск по чл.108 от ЗС и разпределение на доказателствената тежест между страните в производството, приложението на чл.188, ал.1, чл.127, ал.1 и чл.157, ал.1, но от ГПК(отменен);
Решение № 157/08.11.2011 год. по гр.дело № 823/2010 год. е по иск с правна квалификация чл.74, ал.1 от ТЗ във връзка с приложението на чл.139, ал.1 от ТЗ, чл.44, ал.1 от ГПК;
Решение № 134/30.12.2013 год. по гр.дело № 34/2013 год. се отнася до липсата на мотиви, респ. нищожност или недопустимост на въззивното решение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.81 от ГПК на ответниците по касация се присъждат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 000 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 889/06.02.2015 год. по в.гр.дело № 11928/2013 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав.
ОСЪЖДА Т. В. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]І, ап.60 да заплати на А. М. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] ап.№ 79, Л. В. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.І и М. М. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.№ 22 на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.81 от ГПК сумата 2 000/две хиляди/лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ИЗПРАЩА гр.дело № 2483/2013 год. на четвърто гражданско отделение за произнасяне по касационна жалба вх.№ 132225/14.12.2012 год. срещу решение от 15.11.2012 год. по в.гр.дело № 12740/2012 год. на Софийския градски съд, ІV-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ