2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5699/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 20.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5699/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 3406/20.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № 3871/2008 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г състав, с което е отхвърлена като неоснователна молба от 17/явно се има предвид 16/10.2014 год. на [фирма] чрез адвокат А. С. за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ), допусната в решение № 274/29.09.2009 год. по в.гр.дело № 3871/2008 год. на Софийския градски съд, І—Д състав.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Г. Д., който чрез адвокат А. С. го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите:
1. В мотивите на решението трябва ли съдът да посочи какви фактически констатации прави, въз основа на какви доказателства и факти, как се прилага правната норма или е достатъчна обща фраза?
2. Какво представлява явната фактическа грешка?
От ответницата по касация З. Г. Д. от [населено място], Софийска област, представлявана от адвокат С. В. Б., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
От ответницата по касация Л. В. Н. от [населено място], представлявана от адвокат Р. К., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Не претендира за разноски по делото.
Останалите ответници по касация А. М. С., С. П. С., И. М. В. и Й. Г. Й., всички от [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице несъответствие между действително формираната воля на съда в мотивите на съдебното решение и нейното външно изразяване в диспозитива, което да съставлява ОФГ и да се отстрани по реда на чл.192, ал.2 от ГПК от 1952 год.(отменен) тъй като чрез поправка на ОФГ не може да се замести вече формирана и вече изразена в съдебния акт воля на съда относно размера на идеалните части от процесните недвижими имоти, за които е признато за установено, че ищцата Л. В. Н. е собственик, която промяна би обусловила различен правен резултат, което е недопустимо в производство по чл.192, ал.2 от ГПК(отм.), респ. чл.247 от ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Обжалваното решение не противоречи на представените решения на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение:
Решение № 355/03.10.2012 год., постановено по гр.дело № 35/2012 год. в производство по чл.290 от ГПК е отменително и касае процесуалноправния въпрос: „липсата на мотиви води ли до нищожност на съдебното решение”, по който отговорът е отрицателен;
В решение № 170/09.05.2014 год. по гр.дело № 4459/2013 год., постановено в производство по чл.247 от ГПК е прието, че допуснати неточности в мотивите на решението, включително и когато са обусловени от погрешно извършена от съда преценка за значението на представени по делото доказателства, не съставляват ОФГ;
В решение № 141/25.04.2012 год., постановено по гр.дело № 920/2011 год. е налице различна фактическа обстановка, свързана с въпроса – представлява ли подадената молба за поправка на ОФГ основателна причина за кредитора да не получи надлежно плащане на дължими суми за уравнение на дялове по решение за възлагане на недвижим имот;
В решение № 112/10.05.2011 год. на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.247 от ГПК е прието, че твърденията за допуснати нарушения на закона не могат да бъдат квалифицирани като ОФГ, а
решение № 752/18.11.1988 год. по гр.дело № 637/1988 год. на трето гражданско отделение на Върховния съд е постановено при друг процесуален ред и е свързано с приложението на чл.188 от ГПК от 1952 год.(отменен), същото е неотносимо към спора.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата по касация З. Г. Д. се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 350 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3406/20.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № 3871/2008 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. Г. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийска област, [улица] сумата 350/триста и петдесет/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ