3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
С., 23.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1932/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г., чрез адв. Л. Л. срещу решение Nо 1382 от 17.07.2009 г. по гр.д. Nо 144/09 г. по описа на П. окръжен съд, с което частично е отменено решение № 146 по гр.д. № 690/2008 год на А. районен съд, и е уважен иск с правно основание чл.97 ГПК /отм./ за установяване на право на собственост върху 140/330 идеални части от УПИ I.-77,78, кв. 167, по плана на[населено място], за който в кадастралната карта са отредени имоти с идентификатори №№ 00702.517.77и 000702.517.78 и е отменен нотариален акт за дарение № 178, том VI, дело № 1178 от 2006 год. Н. С. К..
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необснованост .
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материално правни въпроси относно това на „каква база се приемат ищците за носители на претендираното право, липсата на мотиви относно придаваемите места в процесния имот и несъответствието в размерите на процесния имот”, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитието на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че първоначално процесният имот е бил с площ от 180 кв.м и е закупен от общия на страните наследодател Н. Б..В последствие регулационният му статут е променян и площта е увеличена на 330 кв.м.,обстоятелство установено с приета по делото съдебно-техническа експретиза и представени нотариални актове за придобиване по регулация.Съдът е приел, че наследодателят на ответниците не е придобил имота по давност, тъй като между двата имота не е имало ограда, както и поради законовата забрана за придобиване по давност на реално определена част от дворищнорегулационен працел.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените материално правни въпроси,с оглед приложените решения на ВС и ВКС. По отношение на първия материално правен въпрос –на каква база се приемат ищците за носители на претендираното право, касаторката не представя съдебни решения, които да са в противоречие с постановеното, за да е налице основание за касационно обжалване.Въззивният съд е установил собствеността върху имота- имотът е придобит от общ наследодател на ищците и ответниците и впоследвие по регулационни планове са придавани площти, които са заплатени.Съдът е изследвал и статута на имота, неговата площ във времето и правилно е установил квотите на собственост, както и наличието на правен интерес.Същият е обусловен от наличието на право на собственост, което се оспорва от ответниците. По отношение на останалите поставени материално правни въроси за придаваните по регулация места и несъответствието в размерите на процесния имот също не са налице основания за допускане на касационно обжалване.В представеното решение №274 от 22.04.2003 год. по гр.д. № 185/2002 год. на IV г.о. се приема, че когато се решава спор за собственост към момента на влязъл в сила регулационен план задължително се изследва приложението на предходните регулационни планове-тоест дали придаваемите места са били заплатени и дали са били заети по определния ред.В настоящия случая съдът е изследвал собствеността и регулационните планове за процесния имот-последният регулационен план е от 1993 год. и по него е изготвена влязлата в сила кадастрална карта,а сметките по регулация са уредени,т.е. регулацията е приложена.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока.Освен това по поставените материално правни въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 1382 от 17.07.2009 г. по гр.д. Nо 144/09 г. по описа на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: