7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. София, 29.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 208/2010 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
С решение от 30.10.2007 г., постановено по в.гр.д. № 4421/1999 г. Софийски градски съд е обезсилил решението от 17.03.1999 г., постановено по гр.д. № 3049/1997 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която е отхвърлен иска срещу М. и е прекратил производството по делото спрямо Министерството на земеделието и продоволствието. С решението е отменено решението на Софийски районен съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС срещу [фирма] и вместо него е постановено ново,с което е уважен предявеният ревандикационен иск и е осъдил [фирма] ( в ликвидация) да отстъпи собствеността и предаде владението на И. Х. Ф., М. П. Б.-К., П. Ф. Б., Д. Г. Т., М. П. Б., Е. Д. Б., А.-М. Н. Б., В. К. Б., В.-Е. К. Б. върху следния недвижим имот: двеста и шестдесет линейни метра железопътен коловоз и терена, върху който е застроен с площ от 1250 кв.м., находящи се в [населено място],[жк], [улица], при граници: имот пл.№ 859а, сервитут жп линия и от север и юг крайна част на индустриалния клон на [фирма] в ликвидация и представляваща имот по букви АБКЗИ, защриховано в зелено по скица 2 от заключението на вещото лице И. Д., която скица, приподписана от съда е неразделна част от решението.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Касаторите – ищци М. П. Б.-К., П. Ф. Б., Т. И. Т., М. П. Б., Е. Д. Б., А.-М. Н. Б., В. К. Б., В.-Е. К. Б. М. П. Б., Е. Д. Б., А.-М. Н. Б., В. К. Б., В.-Е. К. Б. молят да се отмени въззивното решение в обжалваната от тях част, с която е обезсилено решението на СРС в частта, с която е отхвърлен иска срещу Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа /МЗЕАР/ и е прекратено производството спрямо Министерството на земеделието и продоволствието /МЗП/ и вместо него да се постанови друго решение, с което да бъде уважен предявеният от тях на основание чл. 97 от ГПК /отм./ установителен иск за собственост срещу МЗП /чието наименование към настоящия момент е Министерство на земеделието и храните/. Твърдят, че именно отказът на Министерството да намали капитала на [фирма]/л/ със стойността на процесния имот поражда спор за материално право върху процесния недвижим имот,поради което е налице и правен интерес да водят установителен иск за собственост срещу ответното Министерство, като едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Претендират направените по делото разноски.
Касаторът [фирма] (л) развива оплаквания за неправилност на съдебното решение в частта,в която е уважен иска по чл.108 ЗС ,поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК.Твърди, че предметът на иска – имотът, чиято собственост се претендира,не е бил индивидуализиран от ищците, не е доказано по безспорен начин, че имота реално съществува във вида, в който се претендира. Твърди, че при постановяване на решението си въззивния съд не е взел предвид, че по отношение на двама от ищците-Е. Д. Б. и М. П. Б. е налице влязло в сила решение на Върховен административен съд № 5147 от 03.06.2005 г. по адм. дело № 8048/2001 г., потвърдено с Решение № 9030 по адм. дело № 7564/2005 г. на петчленен състав, с което е отменен мълчалив отказ на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да се произнесе по искане за обезщетяване по ЗОСОИ с вх.№ 30-00-8 от 7.04.1998 г., като на Е. Д. Б. и М. П. Б. е признато правото на обезщетение с компенсаторни записи по чл.2, ал.1, т.З от ЗОСОИ за одържавено по ЗНЧИМП имущество от наследодателя им Г. Д. Б., съобразно наследствените им части. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният ревандикационен иск.Претендира разноски.
Конституирания в хода на настоящето производство касатор Л. И. Ф., наследник на И. Х. Ф. моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Конституираните в хода на настоящето производство касатори Г. Г. Г.-Видуа, Д. Г. Г.-К., правоприемници на И. Х. Ф. и Т. И. Т., наследник на Д. Т. не взимат становище по жалбите.
Ответникът по жалбата Министерство на земеделието и продоволствието не взима становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационните жалби са подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищците са част от наследниците на съдружниците в събирателно дружество”Г.Б. и с-ие”,което дружество е било собственик на процесния имот преди отчуждаването по ЗНЧМП,който имот съществува реално в размера,в който е бил национализиран.Не са налице отрицателни предпоставки за възстановяване правото на собственост по ЗВСОНИ,тъй като процесните коловози не представляват публична държавна собственост и не са включени в железопътната инфраструктура,а представляват вътрешни ж.п.линии,поради което могат да бъдат обект на гражданския оборот и няма пречка да бъдат възстановено по силата на реституционния закон.Освен това е приел,че развилото се производство по ЗОСОИ не е пречка за възстановяване правото на собственост по ЗВСОНИ.Приел е за безспорно установено,че процесния имот се владее от [фирма] ,тъй като са налице косвени доказателства за това,а и дружеството е участвало в административната процедура по ЗОСОИ като заинтересована страна.
Касационната жалба на ищците е неоснователна. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство е надлежната процесуална легитимация на всяка от страните, която се определя от принадлежността на спорното материално право, т. е. кои лица претендират да притежават едно и също материално право. Съдът е длъжен да следи служебно за процесуалната легитимация и при констатация, че някой от участниците не е надлежна страна по делото – да прекрати производството. Въззивният съд обосновано е направил такъв извод, приемайки, че Министерството на земеделието и продоволствието не е надлежна страна – ответник по иска за възстановяване на собствеността върху процесния имот, защото не е нито във владение на имота, нито претендира собственост върху процесния имот,а е само собственик на капитала на „Стара мелница'“Е. в ликвидация.Поради това решението в обжалваната част е валидно,процесуално допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба на [фирма] (л) е основателна.
Решението е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно. Изводът на въззивния съд,видно от крайния резултат е неправилен,поради неправилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218ж ал.1 ГПК решението,като незаконосъобразно следва да бъде отменено и спорът бъде решен от настоящата инстанция по същество.
Целта на ЗВСОНИ е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти,доколкото те съществуват като обекти на собственост,а не и да се възстанови предишното им състояние,вид или предназначение.Дали обектът на правото съществува е въпрос на фактическо установяване.В настоящия случай за спорният обект – ж.п. коловоза липсват категорични доказателства,че е съществувал към момента на национализацията.Той е бил включен в баланса на бившата мелница „Г.Д.Б. и синове”не като основно средство,а като материали в раздел”разни стоки”.Правноирелевантно в конкретния случай е обстоятелството,че ж.п. коловозът е отразен като съществуващо съоръжение в регулационния план,влязъл в сила през 1949 год.,тъй като мелницата е била опожарена през 1943 год. по време на бомбандировките,а регулационния план е две години след национализацията.Освен това към този момент той е обслужвал само мелницата и е завършвал на нейната територия,а към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила е обслужвал и други предприятия в близост,които са били изградени след национализацията.От приетите експертизи безспорно е установено,че коловозите не са били отразени в кадастъра,както и че са подменяни в процеса на експлоатацията им.Следователно не е налице една от законовите предпоставки за възстановяване на собствеността – спорният обект да е съществувал към момента на одържавяването му и то във вида,в който съществува към момента на влизане в сила на реституционния закон.
Изцяло в тежест на ищцовата страна е да установи по несъмнен начин и при условията на главно и пълно доказване правата на наследодателите си във въпросното [фирма] към момента на влизане в сила на ЗНЧИМП (27.12.1947г.), респективно към датата на вписване на прекратяването му в дружествения търговски регистър с определение № 3186/11.11.1948г. по ф.д. № 43 от 1928г. на Софийски областен съд, фирмено отделение. Представените протоколи от 1935 г. и 1942 г., не удостоверят по несъмнен начин, че наследодателите на ищците – Т. Б., Д. Б. , Е. Б. и К. Б. са били съдружници в [фирма] към момента на влизане в сила на ЗНЧИМП (1947г ) , респ. към момента на прекратяването на Събирателното дружество през 1948г. Императивната норма на чл.3 ал.2,изр.второ ЗВСОНИ задължава да се възстанови право на тези, които са били съдружници към момента на прекратяването на дружеството.
По делото е установено,че административната процедура по реалното възстановяване на спорния обект е приключила и на част от жалбоподателите е присъдено обезщетение с компенсаторни записи на основание чл.2 ,ал.1,т.3 от ЗОСОИ,поради факта,че върху терена от 1250 кв.м. са построени ж.п. коловози,които са част от индустриалния железничен клон с други предприятия и имат характеристиката на новопостроени и изменени коловози.
С оглед гореизложеното незаконосъобразно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.108 ЗС за уважаване на иска за собственост,поради което решението в тази част следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният ревандикационен иск.
При този изход на спора и на основание чл.64 ал.1 ГПК /отм./ на [фирма] (л) се дължат направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 515 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.218ж ал.1,изр.2,пр.2 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение от 30.10.2007 г., постановено по гр.д. № 4421/1999 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е осъдена на основание чл.108 ЗС [фирма] /в ликвидация/ [населено място], [улица] да отстъпи собствеността и предаде владението на И. Х. Ф., М. П. Б.- К., П. Ф. Б., Д. Г. Т., М. П. Б., Е. Д. Б., А.- М. Н. Б., В. К. Б., В.- Е. К. Б., всичките чрез адв. З. К. от САК. [улица], к.308 върху следния недвижим имот: двеста и шестдесет линейни метра железопътен коловоз и терена, върху който е застроен с площ от 1250 кв.м., находящи се в [населено място], кв.П., [улица] при граници: имот пл.№ 859а ,сервитут жп линия и от север и юг крайна част на индустриалния клон на „С. м. Е. в ликвидация и представляваща имот по букви АБКЗИ, защрихована в зелено по скица №2 от заключението на в.л. И. Д., която скица, приподписана от съда е неразделна част от решението и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. Б.-К., П. Ф. Б., Т. И. Т., М. П. Б., Е. Д. Б., А.-М. Н. Б., В. К. Б., В.-Е. К. Б.,всички чрез адв. З. К. и Г. Г. Г.-Видуа, [населено място], [улица], Д. Г. Г.-К., [населено място], [улица], ет.4 и Л. И. Ф., [населено място], [улица], вх.Б, ет.1 срещу [фирма] (н),гр. София, [улица] иск да предаде на основание чл.108 ЗС владението на следния недвижим имот: двеста и шестдесет линейни метра железопътен коловоз и терена, върху който е застроен с площ от 1250 кв.м., находящи се в [населено място], кв.П., [улица] при граници: имот пл.№ 859а, сервитут жп линия и от север и юг крайна част на индустриалния клон на „Стара мелница Е. (н).
ОСЪЖДА М. П. Б.-К., П. Ф. Б., Т. И. Т., М. П. Б., Е. Д. Б., А.-М. Н. Б., В. К. Б., В.-Е. К. Б. , всички чрез адв. З. К. и Г. Г. Г.-Видуа, [населено място], [улица], Д. Г. Г.-К., [населено място], [улица], ет.4 и Л. И. Ф., [населено място], [улица], вх.Б, ет.1 да заплатят на [фирма] (н),гр. София, [улица] сумата от 515 (петстотин и петнадесет) лв., представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: