1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. София, 30.06. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 71 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274 ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. М., чрез пълномощника й адв. К. П., срещу определение № 13667/06.10.2010 г. по гр.д. № 11134/2010 г., по описа на СГС, АО, III „б” състав, в частта му, в която е върната въззивната й жалба срещу решение № II-66-43/15.07.2010 г. на СРС, 66 с-в, по гр.д. № 30131/2007 г., с което е поставил в дял и изключителна собственост на С. Й. С. и В. С. С. и на В. В. М. и И. К. М. посочените в решението два недвижими имота, като недопустима, и е прекратено производството по гр.д. № 11134/2010 г., по описа на СГС, АО, III „б” състав. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Ответниците по частната жалба – С. Й. С. и В. С. С. не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от частната жалбоподателка в настоящото производство въззивна жалба е недопустима, поради липсата на интерес, доколкото постановеното решение е благоприятно за нея, а и решението се обжалва единствено в частта относно мотивите на същото, поради което жалбата е била върната, а въззивното производство – прекратено.
Правилно и законосъобразно второинстанционният съд е приел с обжалваното определение, че подадената от частната жалбоподателка в настоящото производство въззивна жалба е недопустима, с оглед на което е прекратил въззивното производство.Съгласно ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК,т. 18 недопустимо е самостоятелното обжалване на мотивите на съдебното решение, отделно от неговия диспозитив, както изрично е посочила във въззивната си жалба В. М., тъй като решението, т.е. неговият диспозитив, я удовлетворява като резултат.
От друга страна, във въззивната жалба на М. се съдържат твърдения за ограничаване правото й на собственост върху сграда, която не е била предмет на производството за съдебна делба и липсата на ясно формулиране по какъв начин тя ще може да стига до същата,са въпроси извън предмета на правния спор, с който е бил сезиран съда и същите се явяват ирелевантни за предмета на конкретното дело,поради което правилно първоинстанционният съд не ги е обсъждал.
С оглед на изложеното обжалваното определение, в атакуваната му част, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13667/06.10.2010 г., по гр.д. № 11134/2010 г., по описа на СГС, АО, III „б” състав, в частта му, в която е върната въззивната жалба на В. В. М., подадена чрез пълномощника й адв. К. П., срещу решение № II-66-43/15.07.2010 г. на СРС, 66 с-в, по гр.д. № 30131/2007 г., с което е поставил в дял и изключителна собственост на С. Й. С. и В. С. С. и на В. В. М. и И. К. М. посочените в решението два недвижими имота, като недопустима, и е прекратено производството по гр.д. № 11134/2010 г., по описа на СГС, АО, III „б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: