1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. С., 21.03. 2011 г.
Върховен касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия И.
ч.гр.д. № 310 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. К. П. и В. П. Г. срещу определение № 571/20.04.2010 г., по ч.гр.д. № 616/2010 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 366/29.12.2009 г. по гр.д. № 2835/2007 г. на БРС, с което производството по искът на жалбоподателите с правно основание чл. 97 ГПК във вр.чл.2 ал.2 ЗВСОНИ насочен срещу [община] и Р. Б.,чрез министъра на Р. е прекратено като недопустимо с оглед липсата на правен интерес.
Касаторите се позовават като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по процесуалния въпрос касаещ правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост във връзка със защитата на правото им на обезщетение по чл.6 ал.6 ЗОСОИ.
Ответникът по частната касационна жалба – Р. Б.,чрез министъра на Р. ,чрез представителя по пълномощие О. управител на Област Б., в подадения в срок писмен отговор, моли същата да бъде оставена без уважение, по подробно изложени съображения.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] не е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявения установителен иск за собственост е недопустим,въпреки твърденията на ищците-жалбоподатели,че е налице правен интерес,обосновавайки го с възможността да им бъде определено обезщетение по реда на чл.6 от ЗОСОИ във вр.с чл.18 ал.2 ЗППДОП във вр.чл.2 ал.2 и чл.3 ал.3 ЗВСОНИ.Установено е,че не е налице висяща преписка за обезщетение по чл.6 ЗОСОИ във вр.чл.18 ЗППДОП,тъй като подадената молба от жалбоподателите,като некомплектна съгласно § 2 ПРУПДТДДУК не е разгледана,а поради изтичане на едногодишния срок по ЗОСОИ за тях не съществува повторна възможност за същото искане.Дори и да разполагаха със срок съдът е приел,че жалбоподателите отново не биха имали правен интерес от предявяване на установителен иск ,тъй като липсват данни процесният имот да е бил включван в ТКЗС,за да е налице хипотезата на § 2 ПРУПДТДДУК .И. е бил отчужден от собственика му за залесителен пояс и понастоящем една част от него попада в границите на стадион”Н.”-гр.Б. , а останалата част върху улица и подблоково пространство.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК,тъй като приложените определения,касаят облигационни отношения и са неотносими.
Процесуалният въпрос, по който са се произнесли съдилищата и който е от значение за изхода на конкретното дело е наличието на правен интерес, като една от процесуалните предпоставки за допустимост на установителния иск за материално право по чл. 97 ГПК във вр.чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. По отношение на този въпрос е налице трайна, безпротиворечива и правилна съдебна практика, в смисъл, че е налице интерес от предявяването му, ако с него ще се постигне целения резултат и не ще се наложи да се води друг иск за постигане на този резултат.Ищците биха имали правен интерес от воденето на този иск,единствено, ако биха имали претенции за обезщетение по ЗОСОИ,т.е.ако е налице висяща административна преписка,какъвто не е настоящия случай.За пълнота следва да бъде посочено,че меродавно е фактическото състояние, в което се намира имотът към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ.Ако се установи, че той не съществува реално, тъй като е застроен, то законът не произвежда действие.ЗОСОИ няма реституционен характер, а е създаден за обезщетяване на собственици, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, тъй като не съществуват реално./чл. 3, ал. 3 ЗВСОНИ/. Компетентният орган относно определяне начините на обезщетяване е областният управител и производството се развива по административен, а не по общия исков ред. Производството по ЗОСОИ е особено двуфазно производство – първата фаза приключва с признаване право на обезщетение, ако са налице предвидените в закона предпоставки, а втората фаза завършва с оценка на вече признатото право на обезщетение. Това означава, че лице, на което не е признато право на обезщетение по ЗОСОИ не може да претендира да бъде определен размера на обезщетението и то по съдебен ред .
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 571/20.04.2010 г.,постановено по ч.гр.д. № 616/2010 г. на Б. окръжен съд,по частна касационна жалба на П. К. П. и В. П. Г. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: