3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
С., 15.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1122/2009 година.
Производството е по чл.248, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по молба от адв. П.Д. – пълномощник на ответника по касация [фирма],със седалище и адрес на управление-[населено място], за присъждане на разноски по настоящото дело.
Ответникът по молбата ТПК”С.”-гр.П.,чрез председателя си Х.Х. е на становище,че молбата е недопустима,тъй като липсва списък на разноските,приложен към отговора на касационната жалба.По същество възразява,че претендираните разноски са в прекомерно завишен размер и са налице основанията по чл.78 ал.5 ГПК за намаляването им до минималния размер съгласно чл.36 от ЗА и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата по чл.248 ГПК намира за установено следното:
Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Определението е постановено на 03.08.2010 г., а молбата е подадена на 26.08.2010 г. Процедурата по чл.248, ал.2 ГПК е изпълнена от настоящата инстанция, като молбата е връчена на ответника по нея и той е взел становище в седмодневния срок – 12.10.2010 г.
По същество молбата е основателна. Ответникът по касация е направил разноски за касационното производство в размер на 2800 лева, видно от представените два договора за правна помощ – № 033408 и № 033409,като е заплатил възнаграждението на упълномощения от него адв. П.Д.,за изготвяне на писмен отговор по подадената касационна жалба от ТПК”С.”.
С определение № 725 от 03.08.2010 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на І г.о., не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 735 от 28.04.2009 год.на П. окръжен съд, постановено по гр.д.№ 232/2009 год. В производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не се е произнесла по въпроса за разноските, поискани от ответника по касация.
Предмет на установителния иск е едноетажна сглобяема сграда/метална конструкция/с площ от 356 кв.м.,чиято средна пазарна стойност възлиза на 24 650 лв.,видно от заключение на в.л.И.Г./л.69 от първоинстанционното производство/.Съгласно чл.7 ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела с интерес над 10 000 лв.,минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв.,т.е.943 лв.По аргумент от чл.9 от Наредбата,за изготвяне на отговор по касационна жалба без явяване в съдебно заседание/ какъвто е настоящия случай/възнаграждението е в размер на ? от възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4 или се равнява на 707,25 лв.С §2 от ДР на Наредбата е посочено, че в случаите на чл. 64 ал. 4 ГПК (отм.), понастоящем чл. 78 ал. 5 ГПК, присъденото от съда възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по наредбата. В настоящия случай трикратният размер на минималното възнаграждение по чл. 9 във вр. с чл. 7 ал. 2, т. 4 възлиза на 2121,75 лева, а договореното в полза на адв. П.Д. възнаграждение е в размер на 2800 лева.
С оглед на изложеното основателно е възражението за прекомерност на уговореното възнаграждение от 2800 лв.Молбата по чл.248 ГПК е основателна за сумата 2121,75 лв. и в този размер следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА ТПК”С.”,представлявана от председателя й Х. Х.,със седалище и адрес на управление –[населено място],ул.”Й. Г.”№ 15А да заплати на [фирма],със седалище и адрес на управление –гр.П.,бул.”Ц. шосе”№ 112 сумата 2121,75/две хиляди сто двадесет и един + 0,75/ лева разноски .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: