3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
С., 14.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1739/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. А. срещу решение № 476 от 19.06.2009 год.на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 300/2009 год.,потвърждаващо решение № 99 от 17.11.2008 год.по гр.д.№ 1483/2008 год. на В. районен съд,с което е отхвърлен,като неоснователен и недоказан предявения от касатора против Л. А. Х. ревандикационен иск относно гараж № 16,находящ се в ЖСК”К. 2” в[населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос-правото на собственост върху обекта в нарушение на императивните разпоредби на З.,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.Прилага решение № 793/80 год. на ІІІ г.о. на ВС,решение № 519/03 год. на І г.о. на ВКС и решение № 10999/02 год. на ІІ г.о. на ВАС.
Ответната страна е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли ревандикациония иск за гараж № 16, находящ се в ЖСК”К. 2”в[населено място] въззивният съд след анализ на събраните писмени и гласни доказателства е приел,че ищцата сега касатор не е доказала собствеността си по отношение на претендирания имот,тъй като издадената в нейна полза заповед по чл.100 З./отм./ от 4.10.1994 год.не я прави автоматично собственик на определения й гараж,тъй като към момента той не е бил построен в ЖСК.Едва след построяването му и издаването на нот.акт за него съгласно чл.35 З. тя ще придобие собствеността.Липсват доказателства обаче тя да е заплатила строителната стойност на гаража,за което е била уведомена лично и след 1994 год. до завеждане на делото през 2008 год.не е предявила собственически права.По решение на ОС на кооперацията е приет нов член-кооператор- И. П. и му е предоставен гараж № 16,поради неизплатени встъпителни вноски за него от касатора.Строителната стойност на гаража е заплатена на няколко вноски от П..Решението на ОС не е обжалвано и е влязло в сила.С нот.акт от 2007 год. наследниците на П. са придобили при равни права собствеността върху гаража,поради което сключения през 2003 год.предварителен договор с ответницата Х. й придава качеството на недобросъвестен владелец.Последната се легитимира като собственик с нот.акт № 16/08 год.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.Доколкото обаче се позовават на влезли в сила съдебни актове – решения на ВС и ВКС относно материалноправния въпрос, следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените,в които е прието,че с издаването на заповедта по чл. 100 З. не се учредява правото на собственост върху описания в същата заповед имот, ако той предстои да се строи чрез ЖСК. Членствените правоотношения между кооперацията и имотно обезщетените лица възниква по силата на самата заповед по чл. 98 З., респективно с нейното влизане в сила. Допълнителната заповед по чл. 100 З. не създава членствени правоотношения. С нея само се уточняват обектът или обектите, които имотно обезщетеното лице получава. От това следва, че от този момент имотно обезщетеното лице става член на ЖСК и неговите права и задължения към ЖСК са напълно еднакви с онези на останалите членове на кооперацията. Правото на собственост се придобива от отделните член-кооператори на ЖСК с издаването на нотариален акт за съответния имот съобразно чл. 35 З.. Законът не прави разлика между кооператор по право и тези кооператори, приети на общо основание относно момента на придобиване собствеността върху жилището.Решението на ВАС не следва да се обсъжда,тъй като не попада във визираното основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 476 от 19.06.2009 год.на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 300/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: