4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 732/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
гр.София, 14.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 732/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 180 от 09.12.2011 год., постановено по гр.дело № 248/2011 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 160 от 16.03.2011 год. по гр.дело № 1064/2010 год. на Сливенския районен съд за
– признаване за установено по отношение на Е. К. С. от [населено място],[жк]-Б-3, с ЕГН [ЕГН] и С. Й. С. от [населено място], общ.Н., обл.Б., [улица], ЕГН [ЕГН], че П. К. М. от [населено място], [улица]-4, ЕГН [ЕГН], е собственик на 1/2/една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 67338.415.242/шейсет и седем хиляди триста тридесет и осем точка четиристотин и петнадесет точка двеста четиридесет и две/, по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-…./…….. год. на Изпълнителния Директор на Агенция по Кадастъра-София, с административен адрес: [населено място], местност „А. чешма”, с предназначение-урбанизирана територия за ниско застрояване/до 10 м/, с площ 1014 кв.м., със стар идентификатор ……, при граници: поземлени имоти с идентификатори: №……; № ……; №…… и № …., №……; ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.
– отменяване на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №…., том …, рег.№….., дело № …/….. год. на Нотариус А. В. с рег.№….. и район на действие СлРС, вписан в С. под вх.рег.№ ……/….. год., акт №….., том….., дело № ……/…… год.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Е. К. С., представлявана от адвокат Е. С. П. и С. Й. С., представляван от В. М. Д., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване понеже въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и съдилищата в България”, който не формулират. Съображения се излагат, но по съществото на спора относно неправилното приложение на чл.69, ал.1 ЗС.
От ответника по касация П. К. М., представляван от адвокат Л. А. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационните жалби с изложенията към тях и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 180 от 09.12.2011 год., постановено по гр.дело № 248/2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: