4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
С., 14.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1774/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от адв.Б.Д. – пълномощник на И. Ж. С.,С. И. С.,В. Д. Я.,И. И. Д.,Н. Г. П.,Д. Ж. С.,Т. В. С.,Ж. С. С. и В. С. В. и от адв.Р.Д.-пълномощник на Ж. Т. А. и Д. Т. Я. срещу решение № 977 от 07.07.2009 г. по в.гр.д. Nо 381/09 г. по описа на В. окръжен съд,с което е отменено решение № 3161 от 14.11.2008 год.по гр.д.№ 982/2005 год.на В. районен съд,в частта,в която иска с правно основание чл.108 ЗС е уважен до размер на ? ид.ч.от 600 кв.м.ид.ч. от ПИ № 292 и е отхвърлен иска,както и в частта,в която е оставено в сила решението,в частта,с която иска с правно основание чл.108 ЗС е уважен за имот пл.№ 292 ,целия с площ от 913 кв.м.,находящ се в[населено място],кв.”В.”,м.”М.”.Решението в частта на предявените против необжалвалите другари искове с правно основание чл.108 ЗС е влязло в сила.
В касационните жалби са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касаторите И. Ж. С.,С. И. С.,В. Д. Я.,И. И. Д.,Надежда Г. П.,Д. Ж. С.,Т. В. С.,Ж. С. С. и В. С. В. се сочи,че процесуално правните и материалноправните въпроси – императивна ли е нормата на чл.206 ал.2 ГПК/отм./;следва ли да се доказват от всички ответници поотделно,фактите по трансформацията от право на ползване в право на собственост,при положение,че всички са правоприемници на общи наследодатели;трансформацията по отношение на един от ползвателите ползва ли и другите такива,в случай,че имота е в идеална съсобственост;допустимо ли е упражняване на фактическа власт върху ид.ч.;задължително ли е установяването на идентичност на местностите,площта и границите на имот обект на земеделска реституция,както и допустимо ли е да се приеме,че е налице идентичност между стар имот и такъв възстановен с Р на ПК само по запис в разписния лист са от значение за точното е еднакво прилагане на закона и за развитие на правото.Позовават се на константна практика на ВС,която прилагат.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касаторите Ж. Т. А. и Д. Т. Я. се сочи,че по повдигнатите в касационната им жалба въпроси-материалноправни и процесуално правни настоящата инстанция следва да се произнесе,тъй като това ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Посочените като въпроси са общи оплаквания развити в самата касационна жалба.
Върховният касационен съд ,състав на Първо гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното:
Касационната жалба на касаторите Ж. Т. А. и Д. Т. Я. не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване или по-конкретно, заинтересованата страна следва да посочи и да обоснове кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд по начин, който обуславя извода за допускане на касационно обжалване. Необходимо е да бъдат посочени и конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или е решаван противоречиво от съдилищата или въпросът е от съществено значение за точното и еднаква прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
Приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично.
Доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК процесуалните действия по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията за редовност се извършват от въззивния съд, делото следва да бъде прекратено и същото да се изпрати на П. апелативен съд , който да съобщи на касаторите да отстранят констатираните нередовности.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. Nо 1774/09 г. по описа на ВКС, I Г.О.
ВРЪЩА делото на В. окръжен съд за извършване на съдопроизводствените действия по чл. 285, ал. 1 ГПК по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: