4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 286/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр.София, 30.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 286/2011 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение № 6070 от 20.04.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 14275/2010 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А отделение, с което е оставена без уважение частната жалба срещу разпореждане от 20.07.2010 год. по гр.дело № 10884/2010 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав в частта за връщане исковата молба на Н. Ц. М. по чл.212 ГПК за предявяване на основание чл.23 СК иск против С. К. В. за установяване,че е собственик на ? ид.част от апартамента поради пълна трансформация на имущество в него по време на брака с брат й.
Недоволен от определението е жалбоподателят Н. Ц. М. от [населено място], представлявана от адвокат К. И. от Пернишката адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
– допустим ли е иск за изключителна собственост върху дял от вещ-бивша семейна имуществена общност, предявен към трето лице-приобретател на този дял след прехвърлянето му от бившия съпруг;
– какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо на споразумението по чл.101 СК/отм./, респ. чл.49, ал.4 и чл.51 СК/отм./ (когато и ако е включена имуществена клауза) относно квотите в съсобствеността на имота, предмет на споразумението, когато страните не са договаряли прехвърляне на дялове. Прилага четири решения относно противоречива практика.
От ответника по частната касационна жалба С. К. В. от [населено място] е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване, респ. неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд въззивният съд е приел,че искът по чл.23 СК е допустим само срещу съпруга, респ. бившия съпруг, но не и срещу трети лица-частни правоприемници на съпруга. Взето е предвид, че бракът между Н. Ц. М. и Х. К. К. е приключил с развод по реда на чл.99, ал.3 СК/отм./ като процесното жилище остава в съсобственост, поради което има сила на пресъдено нещо между бившите съпрузи, обвързва страните и техните правоприемници съгласно чл.298, ал.2, а според чл.299 ГПК то е пречка да се преразглежда отново въпроса за характера на вложените средства в придобиването му.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални въпроси да са съществени – липсват предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Представените решения на Върховния съд и Върховният касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
ТР № 60 от 12.08.1987 год. по гр.дело № 31/1987 год. на ОСГК е свързано с приложението на чл.99, ал.3 СК относно спогодбата по имуществени въпроси, но в брачния процес и нейното значение;
Аналогично е и решение № 293 от 16.05.2006 год. по гр.дело № 58/2006 год. на І гражданско отделение по чл.99, ал.3 СК/отм./ и решение № 907 от 30.11.2006 год. по гр.дело № 635/2005 год. на ІІ гражданско отделение относно характера на споразумението по чл.99, ал.3 във връзка с чл.21, ал.2 и чл.28, ал.3 СК/отм./;
Решение от 19.04.2004 год. по гр.дело № 9751/2002 год. на ІІІ гражданско отделение на Софийски районен съд няма заверяване, че е влязло в сила, поради което не следва да се съобразява.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационнообжалване на въззивното определение на Софийския градски съд, ІІ-А състав, с № 6070 от 20.04.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 14275/2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: