4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
С., 10.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1516/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв.Р.Р.-пълномощник на Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. и адв.П.В. – пълномощник на К. И. К. и Е. С. К. срещу решение Nо 875 от 18.06.2009 г. по гр.д. Nо 1132/08 г. по описа на В. окръжен съд,потвърждаващо решение № 660 от 4.03.2008 год.по гр.д.№ 530/06 год. на В. районен съд,с което е отхвърлен предявения от Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./-за признаване за установено,че са собственици по давностно владение по отношение на целия имот .Признато е за установено,че са собственици на 2/6 ид.ч.от имота и е отменен нот.акт № 44,т.ІV,д.№ 671/00 год.до размера на прехвърлените 2/6 ид.ч.от имота.
В касационната жалба на Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на придобивната давност по чл.79 ал.1 ЗС и чл.84 ЗС във вр.чл.120 ЗЗД при наличие на признание от ответната страна на фактите , на които се основава иска и процесуалноправен отнасящ се до тежестта на доказване при положителен установителен иск,като навежда доводи,че като е нарушил разпоредбата на чл.188 ал.2 ГПК/отм./-сега чл.235 ал.1 ГПК съдът е достигнал до изводи,които са довели до неточно прилагане на закона,които са решени противоречиво-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК.Позовават се на влезли в сила съдебни актове на ВКС.
В касационната жалба на К. И. К. и Е. С. К. са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос- дали изградения по време на брака апартамент,чрез отстъпено право на строеж и дарение на ид.ч. от дворното място на единия съпруг представлява семейна имуществена общност,който е решен в противоречие с практиката на ВКС -основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ГПК,позовавайки се на решения на ВКС .
Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на К. И. К. и Е. С. К. и оспорват наличието на основание за допустимост на обжалването по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
К. И. К. и Е. С. К. не вземат становище по основателността и допустимостта на касационната жалба на Д. Г. Г. и Ж. Г. Д..
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационните жалби за процесуално допустими,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
С обжалваното решение,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция,за да постанови този резултат е приел,че изграденото по време на брака жилище,чрез придобитото по безвъзмезден начин право на строеж от Ж. Г.,е в режим на съпружеска имуществена общност,тъй като липсват доказателства за оборване на презумпцията по чл.19 ал.1 СК.Недоказан е и факта на придобиване на имота на оригинерно основание от ищците – сега касатори Д. Г. Г. и Ж. Г. Д.,тъй като не е отблъснато владението върху имота на Ж. Г.,която се е разпоредила с него,като със свой.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС, която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторите Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. не се позовават на такава практика по значимите въпроси за делото,поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато на това основание. Въпреки,че касаторите К. И. К. и Е. С. К. твърдят,че по поставения от тях значим материалноправен въпрос не е приложимо ППВС № 5/72 год.,то касационното обжалване следва да бъде допуснато на това основание.
Доколкото обаче касаторите се позовават на конкретни решение на ВКС следва да се прецени налице ли е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин.В настоящия случай е налице противоречие по поставения материалноправен въпрос между обжалваното решение и приложените решения на ВКС от касаторите Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. .Приложените от касаторите К. И. К. и Е. С. К. решения на ВКС и касаещи правния интерес от воденето на установителен иск са неотносими към настоящия спор.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 875 от 18.06.2009 г. по гр.д. Nо 1132/08 г. по описа на В. окръжен съд, по касационни жалби на Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. и на К. И. К. и Е. С. К..
Указва на Д. Г. Г. и Ж. Г. Д. и на К. И. К. и Е. С. К. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на по 160 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: