О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр.София, 02.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 948/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 204 от 19.02.2010 год., постановено по гр.дело № 1081/2009 год., с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 30.03.2009 год. по гр.дело № 6837/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от Ч. Г. М., Р. М., Г. Ч. М. и О. Ч. М., всички от[населено място] против „Е. Б. пр.”АД и „Е Б. м.”АД иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат преминаващ през собствения на ищците ПИ № 423, находящ се в[населено място], м.”А.” въздушен електропровод – 20кV, който чрез електрическото напрежение, което нарушава правото им на собственост, изразяващо се в невъзможност да реализират предвижданията по действащия за имота ПУП.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Ч. Г. М., Р. М., Г. Ч. М. и О. Ч. М., всички от[населено място], представлявани от адвокат Д. К. от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса за задължението на съда да изложи мотиви, вкл. и за юридическото правоприемство на ответните дружества – прилагат три броя съдебни актове.
От ответниците по касация „Е.Б. пр.”АД и „Е. Б. м.”АД, двете със седалище и адрес на управление[населено място], представлявани от адвокат Е. Г. Е. от[населено място] е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендират за направените разноски пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съгласно договора за преобразуване от 02.08.2006 год. и вписванията по партидите на дружествата процесният въздушен електропровод за средно напрежение като част от електропреносната система, посредством която „Е.ОН България мрежи”АД осъществява дейността си е част от неговото имущество, поради което той е материално-правно легитимиран да отговаря по иска с правна квалификация чл.109 ЗС. Взето е предвид, че действащия ПУП-ПЗ за ПИ 423 изцяло е съобразен със съществуващия от 30 години електропровод – 20 кV, а съгласно чл.60 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1998 год., отменен с действащия сега Закон за енергетиката(ЗЕ) /§ 26/ в полза на дружеството са възникнали сервитутни права, при което с ПУП е спазен § 4, т.10 ЗЕ.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено по иска с правна квалификация чл.109 ЗС.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Представеното решение № 95 от 01.09.2008 год. по гр.дело № 403/2007 год. на Е. районен съд не може да бъде съобразено тъй като липсват данни да е влязло в сила.
Определенията на Върховния касационен съд касаят допустимост на касационното обжалване в производство по чл.288 ГПК и друга фактическа обстановка: № 136 от 23.02.2009 год. по гр.дело № 4500/2008 год. на І гражданско отделение и № 221 от 05.03.2009 год. по гр.дело №3514/2008 год. на ІІІ гражданско отделение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумите по 200 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 204 от 19.02.2010 год., постановено по гр.дело № 1081/2009 год.
ОСЪЖДА Ч. Г. М. ЕГН [ЕГН], Р. М. ЕГН [ЕГН], О. Ч. М. ЕГН [ЕГН] и Г. Ч. М. ЕГН [ЕГН], всички от[населено място], [улица], ап.7 да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Е.Б. П.”АД и „Е. Б. М.”АД, двете със седалище и адрес на управление[населено място], сумите по 200/двеста/лева разноски по делото пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/