4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
С., 23.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1594/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Цв.П. и адв.С.С. – пълномощници на В. Д. С. срещу решение от 30.05.2009 г. по в.гр.д. Nо 1815/05 г. по описа на С. градски съд ,с което е оставено в сила решение от 17.12.2004 год.по гр.д.№ 18995/2003 год.на С. районен съд ,с което са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.108 ЗС против С. Община и евентуален такъв против Държавата,представлявана от М.,за предаване владението върху следния недвижим имот:дворно място с площ от 1980 кв.м.,съставляващо парцел ІV,кв.3 по действащия регулационен план на[населено място]-Г.,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 148 кв.м.
В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК.Твърди,че по материалноправния въпрос касаещ основателността на ревандикационния иск и по конкретно:признаване на валидността и законността на проведената през периода 1952 – 54 год.процедура по одържавяването на процесния имот по реда на Наредбата за събиране на данъци и такси,без да са обсъдени и са тълкувани произволно редица обстоятелства от фактическия състав и правен порядък,решението противоречи на постоянната практика на ВКС.Представя девет решения на ВС и ВКС,както и две решения на ВАС.А процесуалноправния въпрос –достатъчно ли е посочването в графата за правно основание,на което се одържавява дадено имущество в акта за одържавяване,да бъде посочен само и единствено индивидуализиращ номер на съдебното дело без конкретно позоваване на правната норма или е необходимо с оглед валидността на акта да се посочи нормативния акт,послужил за правно основание за издаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото и изявленията на самия ищец – сега касатор е приела,че наследодателят на ищеца е имал неизпълнени натурални задължения с публичноправен характер към държавата – по държавна доставка,наряди,които са били трансформирани в парично задължение,по повод на което е било образувано гр.д.№ 5772/28.10.1952 год. със страни -О. народен съвет срещу наследодателя на ищеца.Именно това гр.д. е посочено в А. № 2566/24.03.1954 год.,като основание за актуване на процесния имот за държавен и отнемането му от наследодателя на ищеца,поради което съдът е заключил,че имотът е бил отнет по реда на единствения действащ към този момент нормативен акт – НСДТ,регламентиращ реда за принудителното събиране на държавните вземания.Обсъден е и факта за липсваща продажба съгласно чл.20 ал.1 от НСДТ в синхрон с разпоредбата на ал.2 от същата разпоредба и във връзка с чл.23 от НСДТ.Позовавайки се на решение № 4/1998 год. на КС ,обявяваща за противоконституционна частта на ал.1 на чл.2 ЗВСОНИ съдът е приел,че не е налице хипотезата на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ за отнемане без законово основание или отчуждаване не по установения законов ред на процесния имот от наследодателя на ищеца.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените,които касаят друга фактическа обстановка – отчуждаване по ЗПИНМ и са неотносими . Приложените решения на ВАС не следва да се обсъждат,тъй като не попадат във визираното основание за допускане на касационно обжалване.
Изложението на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос се изчерпва с твърдението,че липсва практика по този въпрос на ВКС. Така формулираното бланкетно основание не е налице,а не би могло да се изведе от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,което в по-голямата си част съдържа оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.По тяхната основателност обаче настоящата инстанция би могла да се произнесе само ако е налице някоя от предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти,т.е.засягат единствено обосноваността на съдебния акт.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.05.2009 г. по в.гр.д. Nо 1815/05 г. по описа на С. градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: