4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
С., 14.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1639/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Д. срещу решение № 392 от 31.07.2009 год.на Окръжен съд-Благоевград,постановено по гр.д.№ 365/2009 год.,с което е отменено решение № 632 от 25.02.2009 год.по гр.д.№ 1303/2007 год. на Районен съд-Разлог и е уважен ревандикациония иск против касатора за ? ид.ч.от поземлен имот с идентификатор 61813.753.3 по кадастралната карта на[населено място],с площ от 645 кв.м.,както и е отменен н.а.№ 25/07 год.,т.ХХІІІ по описа на СВ-Р.,издаден в полза на касатора до размера на ? ид.ч.от описания имот.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Твърди се,че материалноправния въпрос относно приложението на чл.108 ЗС и по-конкретно следва ли да се произнесе съдът по трите кумулативни предпоставки на иска е решен в противоречие с практиката на ВКС- решение № 1143/08 год. на V г.о.ВКС,решение № 1183/08 год. на ІV г.о.ВКС,решение № 1198/21.11.2008 год.на ІІ г.о.ВКС и решение № 1168/08 год. на ІV г.о.ВКС,а от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е разрешаването на следния въпрос-когато прецени,че две от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС не са налице,следва ли съдът подробно да изложи съображения и да мотивира съдебния си акт,като обсъди всички факти и доказателства по делото.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че процесния имот е с наследствен произход-собствен на дядото на страните и първоначално е бил част от общ имот със селищен характер,че владението върху имота се е осъществявало изцяло от семействата на двамата братя-наследодатели на страните,като още преди прекратяване на ТКЗС, с одобряването на плана през 1990 год.по имотния регистър е записан на тяхно име.И. не е заявяван за възстановяване от никоя от страните,поради което те са съсобственици на по ? ид.ч. от него.Недоказан е факта за придобиването на целия имот по давност от ответника-сега касатор,тъй като извършването на действия по садене и обработване на имота,след като получил съгласие за това от другите съсобственици ,са действия по неговото управление и не го правят владелец на целия имот.Ако са налице някакви данни за промяна в намерението му – за своене на имота,то те са след 2006 год.,когато е предприел действия по записване на имота на негово име,съответно по снабдяване с н.а. в негова полза,поради което към предявяване на иска -9.10.2007 год. придобивната давността в негова полза не е изтекла.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.По поставения от касатора въпрос,а именно: когато прецени,че две от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС не са налице,следва ли съдът подробно да изложи съображения и да мотивира съдебния си акт,като обсъди всички факти и доказателства по делото не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 392 от 31.07.2009 год.на Окръжен съд-Благоевград,постановено по гр.д.№ 365/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: