2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
С., 14.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1299/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Ц.С. – пълномощник на [фирма],представлявано от управителя О. М. срещу решение от 07.05.2009 год.на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 167/2009 год.,в частта,в която е оставено в сила решение № 113 от 17.12.2008 год.по гр.д.№ 165/2008 год. на Мездренски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу ЕТ”Авангардстрой – И. М.”ревандикационен иск за предаване владението на сграда-склад и канцелария със застроена площ от 170 кв.м.,находящи се в УПИ 1499 а,в кв. 50,И. индустриална зона по плана на[населено място].Решението,в частта,в която е обезсилено първоинстанционното производство по иск с правно основание чл.66 ал.1 вр.чл.33 ал.2 ЗС,като недопустимо и е прекратено производството е влязло в сила,като необжалвано в законоустановения срок.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл.108 ЗС във вр.чл.92 ЗС,чието правилно разрешаване е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона и е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна- [фирма] и [фирма] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли ревандикациония иск въззивната инстанция е приела,че ищецът – сега касатор не е доказал правото си на собственост,тъй като в имота му попада част от процесната сграда,която е построена и в имота собственост на ответника [фирма] .Сградата е част от активите на бившия МЗ”И.”-гр.М.,преобразуван в [фирма] и [фирма]-гр.М.,поради което [фирма] е имал право да продаде по надлежния ред процесната сграда на [фирма].Приел е,че сделката е валидна,тъй като на управителя на дружеството касатор – О. М.,като собственик на земята е било предложено да я закупи с нот.покана от 25.07.2007 год.,но той е отказал.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.В случая въпросът по който въззивният съд се е произнесъл е процесуалноправен – за тежестта и начина на доказване- пълно и пряко,съгласно чл.127 ал.1 ГПК/отм./на правото на собственост на ищеца – касатор в производството по чл.108 ЗС и по специално доказване на фактите,по силата на които е била придобита собствеността. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касатора не е изложил никакви доводи в посочените насоки,както и не е посочил този процесуалноправен въпрос,по който ВКС да се произнесе.По този въпрос ,както и по посочения материалноправен,относно приложението на чл.108 ЗС във вр.чл.92 ЗС не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика ,поради което произнасянето на ВКС по него не би било от значение за развитието на правото.Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представеното решение № 746/05 год.на Іг.о. на ВКС,разглеждащо правото на собственост върху обект изграден в съсобствен недвижим имот.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2009 год.на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 167/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: