О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.София, 08.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 953/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 387 от 26.03.2010 год., постановено по гр.дело № 177/2010 год., с което е отменено решение № 3184/30.10.2009 год., постановено от В.-ХVІІ състав по гр.дело № 6296/2007 год. в частта, с което е постановено отхвърляне иска на И. Ст. Т., ЕГН [ЕГН], от[населено място], [улица], срещу Х. Ж. Н., ЕГН [ЕГН], от[населено място], [улица], за установяване на по-голям дял – 80% от прекратената им съпружеска имуществена общност, включваща: 1./ първи етаж от къща, намираща се в[населено място], [улица], състоящ се от: дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалет, с площ 35 кв.м., ведно със складово помещение с площ 15 кв.м., построен през 2002 год. въз основа на учредено право на строеж по чл.183 от ЗУТ, върху дворно място, собственост на ответницата от преди брака, представляващо УПИ № ІІ-9 в кв.170 по плана на ХІ подрайон на[населено място]; 2./ масивна беседка с площ 15 кв.м., построена в гореописаното дворно място; 3./ бойлер „Едеса”, модел FS-1000 N, придобит през 2000 год.; 4./ микровълнова печка „Шарп”, модел R-772, придобита през 2000 год.; 5./ холова гарнитура, състояща се от: два дивана и един фотьойл, дамаска в черен цвят, придобита през 2000 год.; 6./ климатик „Осака”, модел на вътрешно тяло КFR-50G/CXA, с модел на външно тяло КFR-50G/CXA, придобит през 2000 год., с осъждане И. С. Т. да заплати на Х. Ж. Н. съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на Х. Ж. Н., че И. С. Т. е собственик на 80% идеални части от следното имущество, придобито в съпружеска имуществена общност между страните, включващо: 1./ първи етаж от къща, намираща се в[населено място], [улица], състоящ се от: дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалет, с площ 35 кв.м., ведно със складово помещение с площ 15 кв.м., построен през 2002 год. въз основа на учредено право на строеж по чл.183 от ЗУТ, върху дворно място, собственост на ответницата от преди брака, представляващо УПИ № ІІ-9 в кв.170 по плана на ХІ подрайон на[населено място]; 2./ масивна беседка с площ 15 кв.м., построена в гореописаното дворно място; 3./ бойлер „Едеса”, модел FS-1000 N, придобит през 2000 год.; 4./ микровълнова печка „Шарп”, модел R-772, придобита през 2000 год.; 5./ холова гарнитура, състояща се от: два дивана и един фотьойл, дамаска в черен цвят, придобита през 2000 год.; 6./ климатик „Осака”, модел на вътрешно тяло КFR-50G/CXA, с модел на външно тяло КFR-50G/CXA, придобит през 2000 год. с осъждане Х. Ж. Н. да заплати на И. С. Т. съдебно-деловодни разноски в размер на 1 155,83/хиляда сто петдесет и пет лева + 0,83 ст./лева.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Х. Ж. Н., представлявана от адвокат Д. Д. П. от Варненската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: при определяне на по-голям дял от общото имущество дали правно значение има „приносът” или „доходът” на двамата съпрузи-прилага съдебни решения относно противоречива практика.
От ответника по касация И. С. Т., представляван от адвокат К. М. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесната сграда е в резултат на съвместен принос и е придобита в съпружеска имуществена общност съгласно чл.19, ал.1 СК, включително останалите движими вещи, при което е налице значително несъответствие в приноса на страните, който е преценен чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на страните: за мъжа – 87,74% от общия доход на семейството в процесния период, към 12.26% за жената и за това приносът му е значителен, а искът по чл.28, ал.3 СК/отм./ е доказан в уважения размер.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като спорът е решен по същество намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновал е противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 387 от 26.03.2010 год., постановено по гр.дело № 177/2010 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 192,66 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от Х. Ж. Н., след което делото да се докладва на Председателя на І гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!