4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
С., 23.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2017/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.В.Д. и адв.П.С. – пълномощници на Е. Д. Д. и Д. Д. лично и като представители на [фирма] срещу решение № 1233 от 03.09.2009 г. по в.гр.д. Nо 2116/08 г. по описа на В. окръжен съд ,с което е обезсилено решение № 2394/16.07.2008 год. по гр.д.№ 6683/07 год. на ВРС ,в частта,в която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Е. Д. М.,К. А. К.,Д. К. А. и С. К. И. искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./за установяване право на собственост върху реална част от недвижим имот с площ от 387 кв.м.,представляваща част от бивш имот № 3517 по плана на[населено място],м.”Ч.”, на основание покупко-продажба,обективирана в н.а.от 30.09.2003 год. и на основание изтекла придобивна давност,чрез присъединяване на владението от праводателя и производството по делото в тази част е прекратено. Оставено е в сила решението на първоинстанционния съд,в частта, в която са отхвърлени предявените от Е. Д. Д. и Д. Д. срещу Е. Д. М.,К. А. К.,Д. К. А. и С. Костова И. искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./за установяване право на собственост върху недвижим имот,представляващ двуетажна вилна сграда,с площ от 77 кв.м.,построена в реално обособена част на основание покупко-продажба,обективирана в н.а.№ 68 от 30.09.2003 год. и на основание изтекла придобивна давност,чрез присъединяване на владението от праводателя.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК,по процесуалноправните въпроси относно допустимостта на установителния иск,предявен от дружеството;действието на вписаната възбрана върху имота и действието на отмяната на влязло в сила решение и материалноправни въпроси- настъпило ли е вещноправното действие на извършените,при наличие на влязло в сила решение за отхвърляне на ревандикационен иск за дворното място, сделки за покупко-продажба на недвижимия имот-дворно място и построена в него сграда;собственикът на земя,внесена в ТКЗС през 1956 год.като нива и възстановена му като такава,при издаден в негово полза изпълнителен лист за предаване на владението върху имота,ползва ли се с правата по чл.92 ЗС относно изградената постройка от трети лица;кой имот е присъден по смисъла на чл.417 ГПК/отм./епразно,,касаещи приложението на чл.67 ал.1 ЗС.Представя и се позозавана на три определения на ВКС по процесуалноправните въпроси и Р № 18/63 год. на Пленум на ВС и решение № 1143/2.12.2008 год. на V г.о.ВКС по материалноправните въпроси.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че установителните искове за собственост,предявени по реда на чл.417 ГПК/отм./от дружеството са недопустими,поради липсата на правен интерес.Прието е,че исковете на касаторите –физически лица са неоснователни,тъй като разпоредителната сделка е извършена след влизане в сила на решението за отхвърляне на ревандикационния иск спрямо праводателя им,но при вписана възбрана върху имота и висящо производство по чл.231 ГПК/отм./.Доколкото вилната сграда е построена върху земеделска земя,реална част от която е била възстановена на наследниците на бившия собственик,давност за праводателя им,с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ е започнала да тече след 18.11.1997 год.и към датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС – 6.01.2000 год. не е била изтекла.Придобивайки собствеността върху сградата на 30.09.2003 год. от несобственик за касаторите е започнала да тече нова давност,която към датата 06.10.2006 год.не е изтекла за тях като добросъвестни владелци,а упражняваното владение от правотадателя им не могат да присъединят.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторите се позовават на Р № 18/63 год. на Пленум на ВС ,касаещо действието на вписването на исковата молба по чл.19 ал.3 ЗЗД и е неотносимо.Решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС.Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове – решения и определения на ВКС следва да се прецени дали е налице основанието за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.В случая обжалваното решение не противоречи на представените,които касаят друга фактическа обстановка и са неотносими . Приложените определения на ВКС не следва да се обсъждат,тъй като не попадат във визираното основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като по поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1233 от 03.09.2009 г. по в.гр.д. Nо 2116/08 г. по описа на В. окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: