О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София,07.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Николай Марков ч. т. д. № 1568 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК.
Постъпила е молба от „З. К. О. – КЛОН Б.“ К. – [населено място], чрез пълномощника на дружеството – юрисконсулт Николай К., с искане за спиране изпълнението на въззивно Решение № 1326/12.06.2017 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 5898 по описа на съда за 2016 г.
С решението на въззивния съд е потвърдено Решение № 6558/08.08.2016 г. по гр. д. № 7340/2014 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 ЗЗД, ЗК [фирма] е осъдено да заплати на Р. В. П. сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претендирани в общ размер на 30 000 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК, съобрази следното:
Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят в настоящото производство е депозирал обезпечение в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, съответстващо на осъдителния диспозитив на невлязлото в сила въззивно Решение № 1326/12.06.2017 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 5898 по описа на съда за 2016 г.
Против въззивното решение на Апелативен съд – София в преклузивния срок по чл. 283 ГПК е постъпила касационна жалба. Към нея са приложени доказателства за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв., както и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид горните констатации се налага изводът, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на обжалваното от ЗК [фирма] въззивно Решение № 1326/12.06.2017 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 5898/2016 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на въззивно Решение № 1326/12.06.2017 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 5898 по описа на съда за 2016 г., с което е потвърдено Решение № 6558/08.08.2016 г. по гр. д. № 7340/2014 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 ЗЗД, ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Р. В. П. сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се издаде незабавно на молителя – „З. К. О. – КЛОН Б.“ К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.